За пореден двадесет и първи път Силистра е притегателен център за пишещите поезия автори от цялата страна. В Двадесет и първия национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ участваха 141 поети от цяла България. Творци от 58 населени места на страната /според клеймото на всеки получен плик/, двама наши сънародници, живеещи във Великобритания и един от Германия, участваха в надпреварата за удостояване с наградите от първо до трето място, както и за наградата на Литературно сдружение „Реката и приятели“. За популярността на Националния конкурс говори широкият интерес, проявяван всяка година в месеца на любовта и виното. Поетичното съревнование е едно от главните събития в Културния календар на Община Силистра, очаквано с нетърпение от силистренската общественост и от общността на поетите от цялата страна.
И тази година тричленно жури, под председателството на един от доайените на българската поезия Недялко Йорданов, определи победителите. В журито участваха – Мариана Стоянова – поет и председател на Литературно сдружение „Реката и приятели“, и доц. д-р Румяна Лебедова – Директор на Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Журито определи победителите от всички 141 участници:
Първа награда- Петя Цонева – Габрово за стихотворението „Зарязване на лози“
Втора награда – Ивайло Терзийски –Силистра за стихотворението
„Притулена суша“
Две трети награди – Оник Мануков – София за стихотворението „Любовен танин“ и Любен Дашев –Силистра за стихотворението „Вино и любов“
Наградата на Литературно сдружение „Реката и приятели“ отива при Валентина Цвяткова от Русе за стихотворението „Нежно пиянство“.
ПЪРВА НАГРАДА
ПЕТЯ ЦОНЕВА – ГАБРОВО
Зарязване на лози
През замрялото лозе в мъгливата утрин върви
ранобуден стопанин и спящите пъпки подрязва.
И започва полека прозрачният сок да кърви
като сълзи, които избликват от тъмно аязмо.
А на мен ми се пее. Очите ми също сълзят –
две зърна от зелено, окръглено, есенно грозде.
Рязнал пъпната връв на живота, набъбнал и млад,
знае как да отгледа плода ранобудният Господ.
Острието Му стига до дъно и много боли –
всички спомени, топли и тръпни, възлизат нагоре.
И животът, от своята зимна съдба неделим,
руква с цялата сила на още по-силната пролет.
От дълбоката пазва на мрака извира зора
и разлива пенливо шампанско в прозорците скрежни.
Знае всеки стопанин, че спящата, суха кора
ще роди изобилно, когато скръбта я пореже.
Затова и обикнем ли, ставаме крехки лози
в многостенната призма, която ни прави щастливи.
И поемаме риска на всички болящи сълзи,
ако тъкмо защото боли, се усещаме живи.
ВТОРА НАГРАДА
ИВАЙЛО ТЕРЗИЙСКИ – СИЛИСТРА
ПРИТУЛЕНА СУША
Някак внезапно, на юни под сянката хърбава,
звънна мъжа ти – метален гласът му ехтеше.
Ние в чаршафите още лежахме на хълбок,
зрееха чувствата като крайпътни череши.
В тъмната стая димяха челата ни потни,
страшно пращяха гърдите ти, с истини пълни.
Вън дъждове, сякаш стадо ранени животни,
час трополиха, с копитцата пращаха мълнии.
Виното шушнеше в чашите тайна след тайна.
Който отпи, бе на дявола вече послушен.
И из морето на хорската мъка безкрайна
бяхме два острова само – притулена суша.
Спеше косата ти златна във моята шепа,
устните вземах, със мирис на мляко пребито.
Само забравих от двамата кой пръв прошепна:
„време е, време е, някой обрули звездите“
Ти си надяна ботушите бързо в антрето,
аз – две сълзи вдън сърцето си счупено сложих.
И под небето, от лунната ласка огрети
ловко прострени изсъхваха нашите кожи.
Помня те – няколко пъти се върна на прага,
как в онзи миг беззащитна и няма трепериш.
И след жената, която с таксито избяга,
всяка целувка записах на Бога в тефтера.
ТРЕТА НАГРАДА
ЛЮБЕН ДАШЕВ – СИЛИСТРА
ВИНО И ЛЮБОВ
Мъжете бяха килнали калпаци,
под звуците на гайда и кавал
и всички се усещаха юнаци,
участващи в тържествен ритуал.
Корава, но богата бе земята,
но мъж, от радост Трифон ще възпей,
те всички ще зарежат днес лозята
и явно, много вино ще се лей.
То, виното душите им ще сгрява,
в кръвта им постепенно ще пълзи,
а слънцето земята ще огрява,
да заискри из лозови сълзи.
За лозето и времето приказват,
за питие от бога, без цена,
лозниците разтварят крехки пазви,
като любима, чакаща жена.
Тук всеки вдига към небето чаша,
наздравицата казват с благослов,
че нека пак сполуката е наша-
любов и вино, вино и любов
ТРЕТА НАГРАДА
ОНИК МАНУКОВ – СОФИЯ
Любовен танин
сега
насаме с теб
под вишнева дъга
слушаме в едно любовна соната
от векове навярно пята-
а помниш ли
онази италианска вечеря
на която поканих
теб и твои приятели?
имаше френски
червени напитки
и чаши няколко с пенливо вино
към искряща сетна нощ
и аромати от Тайланд
до пръсване –
дрънках глупости
за да те разсмея
гледах как артикулираш опиянена
пиех два пъти повече
разминавах се с
игривия ти смокинов ирис;
следях капчиците влага
по скулите и шията ти
обожавах това
което те задушава
събличах те без да знаеш
трябваше ми параван
зад който да не прозирам
пред който да позираш ти
и аз те виках
под него да се скрием-
късах розите,
които последни
стояха сами,
скрити
сред листата на храстите
и в прегръдката
на дланите ти горещи реших
в нежност да умрат –
така ме обичаше
ти смълчана
в скута ми…
а щяхме да крещим срещу звездите,
да се разбием в брега на нощта,
щяхме пясък да дъвчим,
да смучем миди,
да ги плюем обратно навън,
да мъчим слуха на луната
със шум от тихи целувки –
да се държим като в сън;
да пием за Байрън
да мърдаме с уши,
да плуваме с ноздри
свирещи на бутилка,
да се мятаме между съня и деня
и да се чукаме бясно…
накрая
да седнем гръб в гръб,
полумъртви –
и съсипани върху пясъка
да говорим
колко недалеч са звездите
от топлия гръб на любовта ни…
…..
НАГРАДА НА ЛИТЕРАТУРНО СДРУЖЕНИЕ
„РЕКАТА И ПРИЯТЕЛИ“
ВАЛЕНТИНА ЦВЯТКОВА – РУСЕ
НЕЖНО ПИЯНСТВО
Наливай вино, Трифон Зарезане!
Да вдигнем чашите за любовта!
Онази, дето като клетва ще остане,
в живота ни до края на света.
Онази, дето като гъсто вино,
ще ни опива дните и кръвта,
живее в нас от хѝляди години
и пази ни сърцата от смъртта.
Без обич – виното е само вино,
напива, но в сърцето не шепти;
денят ти – сив и празен е отминал,
ако любов в душата не искри.
Без обич, виното пелинено нагарча.
Без обич – виното самотна е сълза.
Животът си, ей тъй, за нищо си похарчил,
заместваш ли със вино любовта.
Режи лозите, Трифон Зарезане,
за вино – чародейно като любовта!
От вино и любов да сме пияни –
най-нежното пиянство във кръвта…