Силистренско дърво беше номинирано за конкурса „Дърво с корен“

Конкурс „Дърво с корен” се организира от фондация „ЕкоОбщност” от 2010 г. насам. Търси дърветата, които обичаме – не защото са най-стари или най-красиви, а защото са специални. Специални за вас, за вашето семейство, приятели, село или град. Победителят в конкурса представя България в международната надпревара „Европейско дърво на годината”.В конкурса има и допълнителни категории – „Млад природолюбител” е за деца от 6 до 14 години и присъства от самото му начало, а останалите се променят почти всяка година.

НОМИНАЦИЯ ЗА „ДЪРВО С КОРЕН 2021“
ВИД: бреза
ВЪЗРАСТ: над 35 г.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: в двора на ОУ „Иван Вазов“, гр. Силистра
НОМИНИРАЩ: Невяна Маринова, гр. Силистра
СНИМКИ: Невяна Маринова
Искам да ви запозная с една бреза. Не е на преклонна възраст, но си има история, която разказвам от години и вече ми се струва като приказка.Бяхме деца, може би в края на първи клас, а годината – 1986. Идеята беше на учителите и родителите ни. Ако помня правилно, бащата на Анастасия донесе брезичката – малка като нас – да я засадим, с пожелание да расте с нас. Поставихме мечтите си, записани на листче, в бутилка в корените й. Не съм си и мечтала, че моят син ще играе под нея (записах го в моето училище). Просто я наблюдавах как расте разкошна, извисява ръст с годините. Не вярвах, че е възможно в края на 11. клас вече да се вее до третия етаж на училището. Щастлива съм, че още я има! Оцеляла е въпреки разрушителното действие на хората. Не е за вярване, защото многократно съм опитвала да посоча този път на моето дете – да цени, да пази… И неведнъж сме посаждали дръвчета, участвали сме в акции и ми е болно, че твърде скоро виждаме унищожението им, проект върху проекта… През 2015 г. разказах и на неговия клас, когато посадиха дръвчета. Но не се прихванаха… изсъхнаха. Миналата година разказах и на децата от моя клас, които тогава бяха четвъртокласници. Решихме, че е по-добре да осиновим дръвче в двора на училището – китайски мехурник – самораслек, който все косяха. Поставихме колче, вързахме панделка, грижихме се за него и тръгна доста силно, но лятото на някого нещо му попречи – изчезна всичко. В едни такива моменти е трудно да продължиш по този път. Но тази година с първокласниците мисля отново да опитаме. Разказвам за брезичката, защото там някъде има надежда…

Моля подкрепете ни и харесайте страницата във Фейсбук , за да сте винаги информирани.

Leave a Reply