За пръв път от няколко години големият народен празник с езическа жилка и с прагматика, завещана от нашите деди, бе празнуван толкова масово в област Силистра – в читалища и клубове, сред лекари и акушери. За празника Елена Радева – секретар на НЧ в село Бабук, написа в своя профил: „Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните времена. Днес Бабинден губи доста от своята обредност, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие“.

На този ден, който от 1951 г. е обявен за Ден на родилната помощ, по села и градове е имало пресъздаване на стария обичай, за който се твърди, че е остатък от езически времена и е в чест на „бабите“, израждали децата. В знак на уважение майките на децата до 3-годишна възраст са отивали при бабите акушерки, преди денят да премине във веселба в името на живота. Сапун и кърпа задължително са носели те, за да поднесат на жената, на която дължат появата на своите деца на този свят. След ритуалното „къпане“ на бабата акушерка се завързват против уроки и за здраве „бял и червен конец със сребърна монета“, а на врата й – „наниз от червени чушки“. По време на ритуала с помощта на керемида „бабата“ кади тамян под полите на жените, за да раждат повече деца.

За разлика от днешно време, когато е прието съпругът (бащата) да присъства на раждането, а дори и да прерязва пъпната връв, „едно време“ е имало разбиране, че самото раждане трябва да се пази в тайна и никой не бива да узнава за него предварително, освен свекървата и бабата акушерка. Най-вероятно, за да няма в пространството лоши помисли, които да попречат на раждането, защото „някога“ за мнозина жени то е било рисково по една или друга причина.