Заповядайте на предствалението на комедията “Вражалец” от Ст.Л.Костов, на 17 март, четвъртък от 19.00 ч. в залата на Драматично-куклен театър Силистра! Билети – при касата на театъра на цена 5 лв.  За информация и контакти – моб. 0876007795.
Режисьор на спектакъла е Орлин Дяков, сцен. и костюми Николай Нинов, музикална картина и хореография Стефан Станчев! В ролите ще гледате: Михаил Незалзов, Станислав Георгиев, Александър Павлов, Мирослав Петров, Стефан Станчев, Елена Кешишева, Мима Дапкова, Илияна Крушева и Биляна Божкова – Коконова.
Доброто настроение е гарантирано!

Диалогът на българския театър със Стефан Лазаров Костов/30 март 1879-27 септември 1939/ никога няма да свърши. Този писател, отдавна признат за един от най-големите творци в българската национална култура, винаги е нужен на българската сцена и като човек, който се смее, и като великолепен майстор на комедията, и като тънък психолог, и като голям хуманист. Творчеството му и най-вече написаните от него комедии минават през безпогрешния филтър на времето и отреждат на своя автор едно от най-високите места в българската драматургия и култура. И донсе комедиите му се играят на българските сцени иса едни от най-високите достижения на българската комедия.А той остана един голям писател, който искаше да излекува своя болен свят, за да стане той по-съвършен, а хората – по- добри!

Изпечен мошеник подлъгва наивните, но алчни селяни, които в търсене на голяма печалба са готови да му дадат и последните си пари. Позната ли ви е тази ситуация? И ако днес механизмите на финансовите пирамиди са по-сложни, то чисто човешките отношения зад тях остават почти същите. Нищо не е толкова мощен двигател за действие, както жаждата за пари и власт. Тогава човек без да се усети изхлузва от себе си морални задръжки, предава приятели и лъже безскрупулно. Всичко това го има и в пиесата „Вражалец”. Въпреки сарказма и възмущението на автора, цялата история е разказана с чувство за хумор, с леко намигване и без излишно морализиране. Затова и накрая героите – кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка, остават някак симпатични и зрителят дори е готов да им съчувства в мъката.