Учителите от Клуб „Иван Байчев“ посветиха презентация за 100-годишния юбилей на своя патрон

От профила на доц. д-р Илияна Горанова, почетен граждани на Силистра – председател на Клуба: „По повод 100 години от рождението на ИВАН БАЙЧЕВ. Когато преди шест години избирахме патрона на Клуба на учителя пенсионер, почти нямахме колебания. Работили сме с него, познавахме го – като учител, като директор на училища в нашия град. Последните си години отдаде на Дома на учителя – сграда, която по негово време (и малко след това) наистина беше Дом на учителя.
ЕДИН ЖИВОТ, ПРЕВЪРНАЛ СЕ В ЛЕГЕНДА…“.

С продължение – публикация в общност АРТ Силистра във Фейсбук

Иванп Байчев е роден на 12 март 1922 г. в Горна Оряховица в семейство на родолюбиви българи. Майка му се грижи за домакинството, баща му работи от сутрин до вечер. Има двама братя – Йордан (строителен инженер) и Васил (учител). С двама синове – Васил и Атанас; и трима внуци – Боян, Иван, Стоян.

През 1943 г. завършва Педагогическия институт в Шумен. Предлагат му учителско място в Македония,Тракия или Добруджа… Избира Добруджа. По-късно споделя: ,,Скрито в себе си я обичах… Вина за това имаше Йовков… Искаше ми се с очите си да видя каруците на Сали Яшар, да чуя песента на колелетата им… Ден след ден, година след година, все повече се привързвах и все по-силно обиквах тоя златен край…“.

В началото на септември 1943 г. е назначен за учител в село Рилци; от октомври 1946 г. до септември 1949 г. е учител в с. Дончево, Добричко. За тези години в книгите си пише: ,,Вечер работя на газена лампа в училището до късно. Поправям тетрадки, готвя се за другия ден…Сутрин посрещам зората пръв…“.

В Дончево среща бъдещата си съпруга. ,,Познавах я по физиономия от Института… Няколко дена преди да дойде в селото ми се мярна във влака… Все тъй хубава, стройна… Слезе с голям куфар на Добричката гара“ (разказ ,,Синьорита“). ,,В съзнанието на по-възрастните силистренци, близки и познати, колеги и ученици Йорданка Байчева живее в спомените като една достолепна дама. Невероятна жена, добра, честна, всеотдайна, готова да помогне на всеки, без да щади труда си“. (Димитрина Христова)

,,Има хора, които със своето съприкосновение бележат съдбите ни. Една такава личност е Йорданка Байчева. През целия ми път на преподавател тя беше мой образец за Учител. Въпреки че и преди знаех, че ще бъда учител по математика, нейната ерудиция и чувствителност окончателно ми показаха пътя, по който да тръгна. Нейната вродена аристократичност ме водеше в класната стая. Нейната благородна осанка ме съпътстваше в общуването с децата. Духът ù се рееше високо, но не беше високомерна. Искреността ù будеше респект и преклонение.“ (Йорданка Господинова, дългогодишна учителка по математика)

В навечерието на учебната 1949-1950 г. семейство Байчеви пристига в град Силистра. И в последователен ред до 1968 г. Иван байчев е директор или зам.-директор на ОУ ,,Отец Паисий“, ОУ ,,Стефан Караджа“, ОУ ,,А. С. Макаренко“, Първа гимназия ,,Кл. Охридски“.

На първи септември 1968 г. е назначен за директор на ОУ ,,Св. св. Кирил и Методий“. Училището вече е в самостоятелна сграда, по негови думи – ,,преустроена, доколкото условията позволяваха тогава“. Ръководи училището до 1979 г. За няколко години: построен е физкултурен салон със съблекални, лекарски и зъболекарски кабинети, модерна кухня и столова, дворът е ограден и благоустроен, има баскетболни площадки, писта, детска площадка. В кратки срокове всички класни стаи са преустроени в кабинети, една от големите работилници – в кинозала. Всеки кабинет е оборудван с нова мебел, с дистанционно използване на технически средства: магнетофон, грамофон, аспектомат, а кабинетите по история, география, химия – с киномашини.

За това време Аврам Василев разказва: ,,Ако решите да го потърсите, трудно ще го намерите в дирекцията, ала всеки срещнат ще Ви каже, че току що го е видял. Един го зърнал в библиотеката да прелиства някоя книга и да прави записки на интересна статия, ,,лелките“ го видели да надява работна престилка и да слиза към парното, някои разговаряли с него пред ел. таблото, където оправял нещо, а може би вече е на покрива на училището заедно с домакина да правят някакъв преглед… Затова и никой не се учудваше, когато Иван Байчев казваше – моите ученици, моите учители, моето училище“.

В словото си по повод 20 години на училището Иван Байчев казва: ,,Щастлив съм, че имах възможност единадесет години да работя в това училище, сред такъв хубав, сплотен и всеотдаен учителски колектив от орденоносци, медалисти, отличници…; това са педагогически творци, новатори, участвали неведнъж в окръжни и национални педагогически четения…“.

В последните години от професионалната му дейност му е възложена нелеката задача да организира чрез доброволен труд на учителството подготовката за изграждането на мечтания от всички учители Дом на учителя. Задача, която той за сравнително кратък срок изпълни достойно. С основание мнозина силистренци (и преди, и днес) свързват Дома на учителя с името на Иван Байчев!

За огромния труд – заслужени награди: голям брой значки, ордени, медали, поздравителни адреси. Най-значимите от тях са – медал за трудово отличие (1961), Народен орден на труда – сребърен (1966), длъжностно звание ,,заслужил учител “, присъдено му за големи заслуги в областта на просветното дело (Указ на Държавния съвет от 1974 г.).

А нашата награда за него е нашата признателност – името на Иван Байчев беше избрано за патрон на Клуба на учителя пенсионер. За нас, членовете на Клуба, Иван Байчев беше и си остава личност, посветила живота си на Добруджанския край; лице на образователното дело от втората половина на ХХ век – не само в нашия град; пример за подражание; личност, оставила наследство, от което поколения учители (а и не само) могат да се учат. Горди сме с това, че Клубът носи името на достоен радетел на българското образование!

Сам за себе си той пише: ,,Ако трябва да определям силните си страни, мисля, че това е упоритостта да преодолявам трудностите и да решавам проблемите… Докато не свърша дадена работа, не я изоставям. Дали по стандартни, или по нестандартни методи, няма значение…“. А негови съвременници споделят: ,,Невероятно енергичен…Усмивка – сърдечна и предразполагаща. Лице – одухотворено. Безкрайно влюбен в децата, в хората, в живота.“ (Аврам Василев)

,,Иван Байчев беше и остава авторитетен и уважаван педагогически деец, дългогодишен директор на едно от най-успешните училища в Силистра – ,,Св. св. Кирил и Методий“. Той беше добър и мъдър ръководител, организатор на богат училищен живот; поощряваше, разпространяваше и внедряваше добрия опит.“ (Иван Лазаров, дългогодишен образователен деец)

,,Беше работохолик. Мечтаеше, виждаше напред, полагаше неимоверни усилия да подобрява, да създава. Беше новатор. Изпреварваше времето си. Беше творец…Беше личност.“ (Гергана Георгиева, дългогодишен учител по български език )
,,Изключително честен и отговорен! Влюбен в професията си – смисъл на неговия живот… Неповторима личност…Смело и критично изказваше мнението си …Учител, надраснал времето…Педагог с много добродетели, събрани в една личност“. (Димитрина Баснарова, дългогодишен директор на Дома на учителя)

,,Часовете при учителя Байчев бяха игра, в която ни учеше, че говоренето и писането на думи е нашето оръжие, с което можем да излекуваме или да предизвикаме емоционална болка… Той носеше в себе си светлината на словото; с нежност и внимание, с голямо търпение ни отваряше вратите на литературата и изкуството.“( д-р Юлия Ненова – стоматолог, ученичка на Иван Байчев)

,,Иван Байчев беше с душа на поет и дух на борец…Не само аз, всички, които са го познавали, винаги ще го помнят като обичан учител, уважаван гражданин, с душа на поет – творец, но с дух на боец за справедливост.“ (Момка Чумпилева, работила с Иван Байчев в началото на 90 – те години в Дома на учителя)

Иван Байчев ни завеща богат педагогически и управленски опит, който е школа за всеки учител, за всеки ръководител. В едно интервю той споделя: ,,Като учител се стремях да поднасям учебния материал по разбираем за учениците начин; учениците сами да се учат, да проникват задълбочено в учебния материал. За мене взаимоотношенията учител – ученик, учител – родител е основен: върху него се градят бъдещите успехи на учителя… Който не разбира това, не може да бъде добър учител… Като директор се стремях да помагам на всички учители; неизменно правило ми е било да работя с такт. Стремях се по-малко да проповядвам, повече да препоръчвам…“.

Завеща ни и три книги със споменни разкази (така той ги нарича) – ,,Когато губя, печеля“(1995), ,,Помниш ли“ (1999) и ,,Боже, какви хора има“ (2000). В началото на втората книга е написал: ,,Отдадох целия си живот на учебното дело в Добруджа…, посвещавам споменните си разкази на учителите и на учениците от тоя красив кът на нашата Родина, на синовете си Васил и Атанас, на внуците си Боян, Иван и Стоян“.

В книгите има всичко – детска и педагогическа психология, дидактика и теория на възпитанието, методика на обучението по роден език, организация и управление на образованието.
По думите на Димитрина Христова ,,В творчеството си Байчев е това, което е в работата си с децата – истински. Пише за преживяното и премисленото. Разказите вълнуват с майсторството му да рисува картини и образи на хора, които среща по житейския си път… В центъра на книгите е неговият образ, но той никога не се поставя над останалите. Никога не се самоизтъква. Словото се лее непринудено, леко… Разказите имат и познавателна, и художествена стойност“.

В навечерието на годишнината Йорданка Господинова ( учителка по математика) написа: ,,Разказите на Иван Байчев за делниците на учителя носят особено емоционално излъчване. Чрез тях усещаме неговите преживени мигове на съмнения, но и на немногословно всеопрощаване; долавяме умението му да направи крачка назад и както сам казва – загубата на време да превърне в печалба…“.

Няма да сгрешим, ако кажем, че Иван Байчев е нашият Сухомлински – с любовта към детето, с грижата за чист роден език, с радостите и тревогите на всеки ученик, с всеотдайното служене на просветното дело. Няма как да не се съгласим с думите на една друга голяма личност в общинската образователна система – з.у. Аврам Василев, който преди време написа: ,,Иван Байчев е като съкровището на Али Баба. Можеш да вземеш колкото си щеш и да бъдеш спокоен, че ще има и за другите.“

Leave a Reply