Вижте спечелилите стихотворения в конкурса „Любовта е пиянство или пиянство от любов“

За пореден двадесет и първи път Силистра е притегателен център за пишещите поезия  автори от цялата страна. В Двадесет и първия национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“  участваха 141 поети от цяла България. Творци от 58 населени места на страната /според клеймото на всеки получен плик/, двама наши сънародници, живеещи във Великобритания и един от Германия,   участваха в надпреварата за удостояване с наградите от първо до трето място, както и за наградата на Литературно сдружение „Реката и приятели“. За популярността на Националния конкурс говори широкият интерес, проявяван всяка година в месеца на любовта и виното. Поетичното съревнование е едно от главните събития в Културния календар на  Община Силистра, очаквано с нетърпение от   силистренската общественост и от общността на поетите от цялата страна.

И тази година тричленно жури, под председателството на един от доайените на българската поезия Недялко Йорданов, определи  победителите. В журито участваха – Мариана Стоянова – поет и председател на Литературно сдружение „Реката и приятели“, и  доц. д-р Румяна Лебедова – Директор на Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Журито определи победителите от всички 141 участници:

Първа награда- Петя Цонева – Габрово за стихотворението „Зарязване на лози“

Втора награда – Ивайло Терзийски –Силистра за стихотворението

„Притулена суша“

Две трети награди – Оник Мануков – София за стихотворението „Любовен танин“ и Любен Дашев –Силистра за стихотворението „Вино и любов“

Наградата на Литературно сдружение „Реката и приятели“ отива при Валентина Цвяткова от Русе за стихотворението „Нежно пиянство“.

ПЪРВА НАГРАДА

ПЕТЯ ЦОНЕВА – ГАБРОВО

 

Зарязване на лози

През замрялото лозе в мъгливата утрин върви

ранобуден стопанин и спящите пъпки подрязва.

И започва полека прозрачният сок да кърви

като сълзи, които избликват от тъмно аязмо.

 

А на мен ми се пее. Очите ми също сълзят –

две зърна от зелено, окръглено, есенно грозде.

Рязнал пъпната връв на живота, набъбнал и млад,

знае как да отгледа плода ранобудният Господ.

 

Острието Му стига до дъно и много боли –

всички спомени, топли и тръпни, възлизат нагоре.

И животът, от своята зимна съдба неделим,

руква с цялата сила на още по-силната пролет.

 

От дълбоката пазва на мрака извира зора

и разлива пенливо шампанско в прозорците скрежни.

Знае всеки стопанин, че спящата, суха кора

ще роди изобилно, когато скръбта я пореже.

 

Затова и обикнем ли, ставаме крехки лози

в многостенната призма, която ни прави щастливи.

И поемаме риска на всички болящи сълзи,

ако тъкмо защото боли, се усещаме живи.

 

 

 

ВТОРА НАГРАДА

ИВАЙЛО ТЕРЗИЙСКИ – СИЛИСТРА

 

ПРИТУЛЕНА СУША 

Някак внезапно, на юни под сянката хърбава,

звънна мъжа ти – метален гласът му ехтеше.

Ние в чаршафите още лежахме на хълбок,

зрееха чувствата като крайпътни череши.

 

В тъмната стая димяха челата ни потни,

страшно пращяха гърдите ти, с истини пълни.

Вън дъждове, сякаш стадо ранени животни,

час трополиха, с копитцата пращаха мълнии.

 

Виното шушнеше в чашите  тайна след тайна.

Който отпи, бе на дявола вече послушен.

И из морето на хорската мъка безкрайна

бяхме два острова само – притулена суша.

 

Спеше косата ти златна във моята шепа,

устните вземах, със мирис на мляко пребито.

Само забравих от двамата кой пръв прошепна:

„време е, време е, някой обрули звездите“

 

Ти си надяна ботушите бързо в антрето,

аз – две сълзи вдън сърцето си счупено сложих.

И под небето, от лунната ласка огрети

ловко прострени изсъхваха нашите кожи.

 

Помня те – няколко пъти се върна на прага,

как в онзи миг беззащитна и няма трепериш.

И след жената, която с таксито избяга,

всяка целувка записах на Бога в тефтера.

 

 

 

ТРЕТА  НАГРАДА

ЛЮБЕН ДАШЕВ – СИЛИСТРА

 

ВИНО И ЛЮБОВ

Мъжете бяха килнали калпаци,
под звуците на гайда и кавал
и всички се усещаха юнаци,
участващи в тържествен ритуал.
Корава, но богата бе земята,
но мъж, от радост Трифон ще възпей,
те всички ще зарежат днес лозята
и явно, много вино ще се лей.
То, виното душите им ще сгрява,
в кръвта им постепенно ще пълзи,
а слънцето земята ще огрява,
да заискри из лозови сълзи.
За лозето и времето приказват,
за питие от бога, без цена,
лозниците разтварят крехки пазви,
като любима, чакаща жена.
Тук всеки вдига към небето чаша,
наздравицата казват с благослов,
че нека пак сполуката е наша-
любов и вино, вино и любов

 

 

 

ТРЕТА НАГРАДА

ОНИК  МАНУКОВ – СОФИЯ

 

Любовен танин

              сега

         насаме с теб

     под вишнева дъга

слушаме в едно любовна соната

      от векове навярно пята-

           а помниш ли

   онази италианска вечеря

       на която поканих

     теб и твои приятели?

          имаше френски

         червени напитки

и чаши няколко с пенливо вино

         към искряща сетна нощ

          и аромати от Тайланд

               до пръсване –

           дрънках глупости

            за да те разсмея

 гледах как артикулираш опиянена

         пиех два пъти повече

             разминавах се с

     игривия ти смокинов ирис;

       следях капчиците влага

       по скулите и шията ти

           обожавах това

        което те задушава

   събличах те без да знаеш

        трябваше ми параван

   зад който да не прозирам

  пред който да позираш ти

            и аз те виках

     под него да се скрием-

            късах розите, 

           които последни

            стояха сами,

                 скрити

      сред листата на храстите

            и в прегръдката

   на дланите ти горещи реших

         в нежност да умрат –

            така ме обичаше

               ти смълчана

                в скута ми…

а щяхме да крещим срещу звездите,

      да се разбием в брега на нощта,

             щяхме пясък да дъвчим,

                  да смучем миди,

      да ги плюем обратно навън,

          да мъчим слуха на луната

       със шум от тихи целувки –

          да се държим като в сън;

                  да пием за Байрън

                  да мърдаме с уши,

                да плуваме с ноздри

              свирещи на бутилка,

    да се мятаме между съня и деня

                и да се чукаме бясно…

                          накрая

                да седнем гръб в гръб,

                      полумъртви –

               и съсипани върху пясъка

                        да говорим

             колко недалеч са звездите

        от топлия гръб на любовта ни…

                             …..

НАГРАДА НА ЛИТЕРАТУРНО СДРУЖЕНИЕ

„РЕКАТА И ПРИЯТЕЛИ

 ВАЛЕНТИНА ЦВЯТКОВА – РУСЕ

НЕЖНО ПИЯНСТВО

 Наливай вино, Трифон Зарезане!

Да вдигнем чашите за любовта!

Онази, дето като клетва ще остане,

в живота ни до края на света.

 

Онази, дето като гъсто вино,

ще ни опива дните и кръвта,

живее в нас от хѝляди години

и пази ни сърцата от смъртта.

 

Без обич – виното е само вино,

напива, но в сърцето не шепти;

денят ти – сив и празен е отминал,

ако любов в душата не искри. 

 

Без обич, виното пелинено нагарча. 

Без обич – виното самотна е сълза.

Животът си, ей тъй, за нищо си похарчил,

заместваш ли със вино любовта. 

 

Режи лозите, Трифон Зарезане,

за вино – чародейно като любовта! 

От вино и любов да сме пияни –

най-нежното пиянство във кръвта… 

 

Leave a Reply