Нучна историческа конференция в Силистра по различни теми за периода 15-20 в.

256664435_10208552734251987_7399906867110476018_n

Автор : Йордан Георгиев

В Силистра приключи двудневна Национална научна историческа конференция – инициатива на Регионален исторически музей. Г-жа Ели Тодорова – областен управител на област Силистра, поднесе поздрав от името на Областна администрация. Той бе насочен към участниците от различни научни институти и исторически музеи от цялата страна – 15 учени от 8 научни звена, сред които БАН, Софийски и Великотърновски университети, както още от Варна, Стара Загора, Попово, Омуртаг и др.В поздрава на представителя на държавната власт в областта се казва: „С представените изследвания, създадени на регионално ниво, Вие ще надградите веднъж осъществената подобна инициатива, проведена в град Котел през 2019 г. Желая успешно представяне на всички историци и дейци на науката, представящи разработки по темата „Между центъра и периферията – регионални връзки и стопански мрежи в българската история (XV-XX в.)“. От името на община Силистра, която е партньор на събитието, присъстващите бяха поздравени от д-р Мирослав Тодоров – зам.-кмет на общината. Освен на историческите факултети на хуманитарните университети в София и Велико Търново, научният форум в Силистра е дело и на Икономически университет Варна и Център за стопанско-исторически изследвания. Конференцията провежда по т.нар. хибриден начин, т.е. присъствено и онлайн, позволявайки на всички, които нямат възможност да присъстват лично, да бъдат пълноценни участници в научния дебат.
В приветствието си проф. дин Милко Палангурски, който е и зам.-ректор на Великотърновския университет, заяви: „В днешно време да правиш наука и да сме „на живо“ е почти геройство. Когато говорим за регионалност и център…Силистра като център е огромно пространство – от степите до Янтра…има скрити механизми в историческото развитие въобще на територията, които ние някак си подценяваме. Тръгвайки към центризма на съответната държавна структура, забравяме, че огромните политически, икономически и културни структури действат на основата на едно единствено нещо: на мрежи и поселищни системи, които на практика подкрепят държавността, независимо каква е тя. В това отношение Силистра е била ценна за няколко империи и държави. Била е и възел от противоречия. Пожелавам приятна и полезна дискусия“.
Директорът на РИМ Силистра д-р Николай Тодоров каза при откриването на конференцията: „Идеята за нея се зароди в Центъра за стопански изследвания и след първата през Котел настоящата в Силистра е втора поред след 2019 г. Намерението е да се обърне внимание на регионалното ниво. В момента в историографията има тенденция да се гледат големите обобщения и изводи, които обаче могат да бъдат проверени на микро ниво“.
Смята се, че форуми като този спомагат за създаване на по-истинска картина на историческото ни минало. Докладите от Котелския от преди две години са излезли в специален сборник. През м. септември тази година в Силистра бе проведена Международна историческа конференция в Силистра („Политически, градски и демографски промени в балканските провинции през Късната античност“) с над 30 участници от 10 страни. 

Темите в конференцията (12-13 ноември 2021 г.):
Френската консулска мрежа в българските земи през 19 в. – стопански, социални и културни влияния“ (ИУ Варна – чл. кор. Дин Иван Русе); „Силистренските учредители“ (проф. дин Милко Палангурски, ВТУ – Велико Търново); „Каквоне ни казват османските регистри? За регионалните специфики на селищната мрежа в Централния старопланински регион по примера на Тревненско“ (доц. д-р Гергана Георгиева, ВТУ – Велико Търново); „Поселищна мрежа и структура на населението в Странджа планина през 15-16 в.“ (гл. ас. Стефан Димитров (БАН – София); „Стопанско овладяване и екологични промени във високопланинското пространство на Османските балкани: вакъфът на Ахъ Челеби  на Средните Родопи – 16-началото на 17 в.“ (Софийски университет, д-р Христо Христозов); „Към въпроса за войната, хората и земята в Софийското поле по врем на османските походи от края на 16-17 в.“ (д-рПаулина Андонова); „Нахия Кара Лом през 18 в. – между демографска и религиозна криза“ (Исторически музей – Попово, д-р Невена Неделчева); „В търсене на социални мрежи чрез изследване на локални модели на данъчно облагане – случаят с местните елити и общности в Русчук през 18 в.“ (БАН – София, гл. ас. д-р Мария Шушарова); „Още веднъж за един печат от с. Старо Оряхово, Варненско, от 12 в.“ (РИМ – Силистра, Калоян Димов); „Предприемаческите мрежи на възрожденските търговци между българските земи и Дунавските княжества/Румъния през 19 в.“ (БАН – София, гл. ас. Ивайло Найденов); „Многоликата Добруджа – екология и аграрни стратегии през 40-те години на 19 в.“ (РИМ – Силистра, д-р Николай Тодоров); „Дебатът за чифлиците и българската историография“ (Софийски университет, гл. ас. д-р Петър Добрев); „Вътрешна и външна миграция на населението в каза Ески Джума през 40-те години на 19 в. по данни от нюфус дефтерите“ (ИМ-Омуртаг, Алджан Мустафа); „Христо Стоянов и Църковно-народният събор през 1871 г.“ (ВТУ – Велико Търново, Христина Христова);„Образователният статус на духовенството в Старозагорска епархия през първата половина на 20 в.“ (ТРУ – Стара Загора, д-р Николай Атанасов).