Албум – календар с архивни снимки разказва за 110-годишната ПМГ Силистра

v - 0005.jpg

Източник:jordansilistra.blogspot.com (ВЕРСИНАЖ)

През настоящата учебна година Природоматематическа гимназия „Свети Климент Охридски“ отбелязва знакови годишнини – 110 години от своето създаване – 25 ноември 1910 г., и 80 години от приемане на имота на свети Климент Охридски, на когото дължим кирилицата, по последни изследвания създадена по всяка вероятност в Североизточна България, научи блогът на Йордан Георгиев jordansilistra.blogspot.com (ВЕРСИНАЖ). Знамето с лика на светеца светиня на гимназията е посрещнато на 23 май 1941 г. на силистренското пристанище, за което свидетелства снимка от онова време. Изработено е със средства на учители и ученици на Ловешката гимназия, представителна група на която връчва на силистренци знамето в ритуал, проведен на 24 май преди 80 години.

На годишнините е посветен албум – календар, изготвен от историка Тодор Николаев в сътрудничество със Светла Нейкова и Костадинка Маркова. За целта са използвани материали от архива на гимназията, която през 1968 г. е обединено учебно заведение (политехническа гимназия, преминала години след това в ЕСПУ, за да бъде напоследък само като ПМГ) между тогавашните първа и втора гимназии (средни политехнически училища). Близо 80 снимки – черно-бели и цветни, са превърнати в свидетелства на времето, през което е била факт Гимназията, включително в емиграция в Русе, Свищов и Ловеч в т.нар. румънски период.

Преди повече от век, през далечната 1910 година, за пръв път отваря врати и посреща своите ученици първото в Силистра средно училище, утвърдило се през годините като най-авторитетната гимназия в града и до днес. ПМГ носи името на св. Климент Охридски и по традиция отбелязва патронния си празник на 25 ноември, датата на която православните християни почитат създателя на кирилицата. Миналата година на тази дата, предвид пандемията, тържеството бе скромно, но негово естествено продължение е албумът.

По този повод в Гимназията бяха организирани няколко събития, първото от които бе с ритуален характер – поднасяне цветя пред паметника на Климент Охридски, и изразява почитта на гимназистите към най-известния ученик на Кирил и Методий.

От текстовете под снимките научаваме или си припомняме много паметни събития, както и светлите ликове на безброй учители ученици, оставили трайни следи в историята на училището. От 2000 г. има снимка на преподаватели от няколко поколения, отделно – сборни снимки на учителския колектив през различни периоди.

Снимка показва как преди 50 и повече години в Гимназията е създаден робот SMB-2 от кръжока на учителя Димо Жеков. И като паралел – снимка със занимания с хуманоидни роботи през 2019 г. На няколко пъти си потвърждаваме и представата, че училището е възпитало не един и двама математици – победители, включително в математическото състезание, организирано в памет на учителя Вергил Крумов.

И още дати за прощъпулници: първата биологическа паралелка е през 1968 г., а първата математическа с интензивно изучаване на английски език – 1989 г. Първият пети клас е постъпил през учебната 2006-2007 г. Ученици от училището са сред първите участници в първия поход „По стъпките на четата на Таньо Стоянов“. Училището е имало и отбори – републикански първенци – примерно през 20009 г. – юноши по баскетбол, през 2012 г . – девойки по баскетбол.

Отделно снимка „разказват“ за дейности, които в момента не са актуални – става дума за военните лагери – продължение на часовете по НВО, и бригадите в селското стопанство – всяко лято и лесен, както и в часовете по производствена практика в годините, когато имаше обучения по няколко дисциплини, извън общовалидните, с цел придобиване на професия.

Снимки представят и други, замръзнали във времето спомени – за духовата музика на училището, за хора и за театралния състав към него – някои от традициите в това отношение имат своето продължение и днес. Също и за дейностите на училището като Частна българска смесена гимназия в годините на румънска окупация. В онези години тя е имала решаваща роля в поддържане на българщината сред подложеното на асимилационни процеси население, както и за съхраняване на духовния живот в Крайдунавска Добруджа.