За усилията на женското сдружение „Екатерина Каравелова“ в Силистра и постиганите от него резултати

FB_IMG_1620500269417.jpg

Източник: ngobg

„О, тя е страхотна жена, спокойна, добра, отзивчива. Разбира проблемите на хората и има железни нерви. Откакто я познавам, работи за отстояване на правата на жените и помага на наранените да лекуват душата и тялото си“. Признанието се отнася за Христина Георгиева – създателка и председателка на Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в Силистра. Прави го друга жена – да я наречем Мария, на която гражданската организация е помогнала преди няколко години да се измъкне от бездната на нездрава зависимост от токсична брачна връзка.

„Бяхме заедно в гимназията – не си спомням каква искаше да стане Христина, но днес е уважавана и значима за местната общност. Незаменима е с енергията да обединява около себе си хора с кауза за жените. Инженер, има опит като заместник-кмет, беше и народен представител. Но в сдружението е от самото му начало“. Казва го Лиляна Великова – пенсионирана библиотекарка, която помни, че преди години са правили различни събития с женското сдружение, председателствано от Христина Георгиева.

„Много са читави – помагат, истински са, не пестят сили. Работят в отдалечени места и дават всичко от себе си в изключително трудни ситуации на жертви и потърпевши от домашно насилие. Не знам как издържат, но са достойни за възхищение. Пожелавам си да имаме в бъдеще възможност отново да си сътрудничим“, признава Диана Бебенова-Николова, доктор по интеркултурни комуникации, председател на друга активна силистренска гражданска организация – „Паралел – Силистра“.

На брега на Дунав, в един от най-бедните северни райони на България, силистренското женско сдружение „Екатерина Каравелова“ днес е един от малкото доставчици на социални услуги в региона. С екип от 11 души гражданската организация помага на стотици хора годишно. Имат доброволци, имат и поддръжници.

„В момента имаме добри взаимоотношения с общината. Съумяваме да бъдем гъвкави, така че да се случват нещата, които искаме да направим. Трудното време на пандемията отключва солидарността на хората – даренията се увеличават. Това много ни помага да издържим, да се справяме по-лесно с предизвикателствата“, обяснява Христина Георгиева.

Най-скорошната им успешна кампания „Подари компютър на дете“от началото на годината досега е помогнала на 27 семейства с общо 73 деца в региона. Убеждават представители на бизнеса и институциите да се включат в инициативата, помагат им магистрати и граждани. Всеки лев е скъпоценен, щом е влязъл в някоя от двете кутии за дарения или по банковата сметка на каузата. Защото усилията им дават шанс за училищни успехи на деца, които иначе едва ли биха могли да се впишат в дигиталното обучение по време на пандемия.

Дарени компютри

Основните цели на гражданската организация са свързани с подкрепата на семейства в нужда, социално слаби, самотни родители на много деца… И най-вече – превенцията на домашното насилие, помощ за жертви на насилие и работа с извършителите. Все неблагодарни, но отговорни задачи.

Днес сдружението управлява четири социални услуги в четири общини. Освен в Силистра, специалистите помагат на семейства и хора в нужда в общините Алфатар, Кайнарджа и Ситово. Нерядко става дума за тежки случаи и драматични съдби, които изискват продължителна работа, разбиране, отдаденост. Тези дни Община Силистра открива нов център за обществена подкрепа – от гражданската организация се надяват това малко да облекчи тяхната натовареност.

Услугите са мобилни. Това означава, че социалните работници обикалят десетки, понякога стотици километри в Добруджа, за да стигнат до своите потребители. Те често са в ромските общности на малките населени места.

„Вие знаете ли, че има хора, които и днес живеят в землянки? Не, аз не съм ходила, но Анелия Петрова и другите от сдружението са непрекъснато там – помагат, настояват, водят майстори за водопровод и канали… Това е невероятно тежка работа, шапка им свалям! Христина и останалите ѝ колеги се отличават с емоционална устойчивост и удивително постоянство.“ Диана Бебенова-Николова го казва от позицията на колега, който също работи с различни местни общности и уязвими групи в Силистра и региона. Анелия Петрова е сред отдадените специалисти на женското сдружение „Екатерина Каравелова“, с много опит в деинституционализацията на детските услуги и грижата за деца в риск. Днес общува с ромските майки в малките селища, оказва подкрепа, носи памперси и бебешко мляко, утешава, насърчава, вдъхва увереност…

Работата е усилна, често неблагодарна, заслужава си само заради убеждението, че е въпрос на кауза. Това прозира в думите на Христина Георгиева, нищо, че тя говори сдържано и без видими емоции. Гласът й е малко уморен, но общува търпеливо и с рядко срещана отзивчивост. „Това е изборът, който сме направили, и няма как – просто вървим нататък“, обяснява тя.

Подкрепа за семейства в нужда
 

Най-отдавнашната социална услуга, която предоставя сдружението, е Кризисен център за пострадали от домашно насилие – работи от 2001-ва година насам. Само за последната една година са решили 48 случая, в 17 от тях става дума за деца. Центърът за обществена подкрепа за деца и семейства в риск (ЦОП) по документи и финансиране е с малък капацитет – само за 20 потребители. Средно на месец обаче работят поне със 70 случая. Може би най-трудната част от работата на гражданската организация е в Центъра за консултиране и превенция на домашно насилие. Тук се работи по специализирани програми – освен с пострадали, и с извършители на домашно насилие. Натоварваща работа, но все някой трябва да я върши – професионално и с увереност за промяна.

Как изобщо се постигат резултати в такъв предизвикателен процес – да се опиташ да промениш самите извършители на домашното насилие?

„На първо място, благодарение на Закона за защита от домашното насилие. Имаме споразумение с районните съдилища на територията на областта, извършителите пристигат при нас със съдебно решение. Съдът издава решение, че те трябва да бъдат включени в специализирана програма. Ние получаваме копие от това решение. Уведомяваме извършителя, който трябва да посещава програмите ни. Ако той не се включи, уведомяваме прокуратурата. Най-често успяваме и с помощта на полицията. Обикновено след две-три сесии общуването ни поема по своя нормален път. Те виждат, че ние не сме страшни, не сме съдебна или наказателна институция и работим сравнително успешно. Има случаи, в които насилниците се променят. Има случаи с щастлива развръзка. Общуването влиза в някакви нормални измерения, спазва се режим на контакти с децата, без да се натоварва пострадалата…“, обяснява Христина Георгиева. Когато обаче става дума за зависимости – алкохол или наркотици – специализираните програми не помагат, защото има нужда от съвсем друг тип професионална намеса.

Най-често извършителите на домашното насилие предпочитат да избягат от досегашната си среда. Напускат страната, изоставят жертвите си – дори това е форма на нормализиране… Понякога има и тежки рецидиви. Стига се до ефективно изпълнение на присъди над насилниците.

За колко време може да се очаква позитивна промяна?

Специализираните програми за работа с извършителите на домашно насилие действат за шест месеца в 24 сесии. Доста често хората продължават да търсят експертите и след официалния край на програмите – за контакти, за съвети, за подкрепа…

И според експертите в Силистра, но и според различни други изследвания на проблема, в повечето случаи жените са обект на домашното насилие. Женското сдружение прави годишен мониторинг по темата, задълбочени анкетни проучвания, статистики, анализи… Всички те показват, че жените са по-често жертви, отколкото мъжете. Страдат от вербален, психически или физически тормоз.

В обратния случай най-често става дума за психически тормоз от страна на жените върху мъжете. И почти винаги поводът за тормоза е достъпът до децата на двойката – особено при раздяла или развод, при определяне на родителските права. На специализиран език се нарича превенция на родителското отчуждаване. Когато единият родител иска да скъса връзката на децата с другия родител. А те, децата, имат право на контакти и с двамата си родители. И тогава специалистите полагат съсредоточени и продължителни усилия, за да не се скъсат тези крехки връзки между поколенията.

Благотворителен базар, организиран от сдружението в подкрепа на дейностите срещу домашното насилие

Няма матрица, няма схема: домашното насилие може да се прояви във всяко семейство.

Бедността изобщо не е основна причина за домашното насилие – случаите са най-различни, засягат всички социални групи. Основен провокатор е алкохолната зависимост, но често има и патологична ревност, стремеж за надмощие…

В Силистра действа експертен регионален съвет за превенция на домашното насилие, председателстван от областни управител. Гражданската организация на Христина Георгиева е сред активните участници в консултативния орган. Всяка година правят анкетно проучване сред всички институции, ангажирани с приложението на Закона за защита от домашно насилие. Тяхното проучване през 2019 г. става основа за национален мониторинг, проведен от колегите им от Асоциация „Анимус“.

 

„Резилианс“(*) – умението да  преодоляваш трудности.

Наричат я „Преходна къща „Резилианс“. Всъщност е подкрепящ център, защитено жилище, място, където пострадалите от насилие могат за по-дълго време да намерят подслон, стабилност, утеха и професионална помощ. Разполага с две спални, оборудвана кухня – изобщо, нещо като дом. Капацитетът й е до 6 души и обикновено е запълнен. В преходната къща хората, потърсили закрила, могат да останат за период до три години. Не плащат наем, но сами посрещат разходите за ток, вода… И все пак има възможност за някаква устойчивост, в сравнение с по-кратковременната услуга от шест месеца, предлагана от Центъра за обществена подкрепа. Да се стабилизират малко, да потърсят и евентуално да намерят работа, да си стъпят на краката – това е целта на всички усилия.

 

Идват млади хора, не успяват да издържат повече от два месеца. Напускат.

Да работиш в областта на социалните услуги става все по-голямо предизвикателство. Идват млади хора, имат желание, но не успяват да издържат на напрежението и отиват в образователната сфера. През последните години заплатите на учителите в училищата и детските градини стават доста добри. Не много по-високи от тези на социалните работници, но напрежението на всекидневието и емоционалната натовареност е несравнима.

„И в момента търсим колега социален работник. Психолози, социални работници, логопеди – много наши колеги станаха учители. Просто напрежението при нас е много натоварващо. Трудно е да намериш колеги, които имат усещането и нагласата за нашия тип работа“, отбелязва Христина Георгиева. Личното ѝ кредо? „Надявам се, че сме полезни и можем да направим действителността малко по-поносима и по-добра. Надявам се, че усилията ни си заслужават“.

 

Бележка, но не под линия: Еманципация, аристокрация и романтика

Патронът на силистренското женско сдружение – Екатерина Каравелова – е родена в Русчук, на брега на Дунав, през 1860 г. Символ на българското женско движение за еманципация и независимост, благотворителка, инициаторка на някои от първите социални жестове в независимата българска държава. Олицетворение на усилията на жените за отстояване на техните права и достижения в модерното общество на ХIХ и ХХ в. Основателка на дружество „Добродетел“ – едно от първите женски благотворителни дружества в България, създадено в Русе.

Екатерина Каравелова е съпруга на Петко Каравелов – министър в едно от първите български правителства след Освобождението. Дъщеря им Лора Каравелова се жени за легендарния поет Пейо Яворов.

 
Снимки: Сдружение „Екатерина Каравелова“

(*)„Резилианс“: от английски „resilience“: способността за бързо възстановяване от трудности, еластичност, устойчивост.


#регионалникореспонденти

Автор: Цвета Ненова, кореспондент на НПО Портала за Северен централен регион

Източник: НПО Портал, 07 май 2021