60-минутен филм за силистренската крепост „Дръстър“ (ВИДЕО)

Без име.png

Началникът на археологическата експозиция в РИМ Силистра и дългогодишен археолог Георги Атанасов в своя Фейсбук профил „Проф. д.и.н. Георги Атанасов“ написа, че в Ютуб може да бъде видян в две части 60-минутен филм за крепостта „Дръстър“ с негово участие. Снимките са правени през 2018 г. 

 Режисьор, сценарист и съоператор (зад камерата заедно с Недялко Василев): Лъчезар Костов. Филмът е дело на БГ ТОП МЮЗИК.

За крепостта Атанасов твърди, че е без аналог в крепостното строителство в Късната античност и през цялото Средновековие. Била е резиденция на българските царе през 9-10 в. Наследник е на римската история  на града – на древния град Дуросторум. Изградена е при император Юстиниян в 6 в. Една от малкото във Византия, оцеляла до идването на Аспаруховите българи. Най-късните монети, намирани тук, са от времето на Константин IV Погонат. При Аспарух крепостта е разрушена и после отново възстановена само с представителни сгради. 

За отбелязване – обикновено население е живеело „наоколо“, но в крепостта навлиза чак към края на 10 в., тъй като в нея не са намерени остатъци от землянки и характерни битови предмети, както и керамика. Има идея на видни историци, че дръстърската цитадела се е наричала „Мондрага“ – по извори за битките около „Дръстър“ на цар Симеон Велики.

Размери – стени от 2,6 до 4,2 м, над 3 м са фундаментите, кулите са през 12 м. И още: мощни преградни съоръжения – ровове и валове. Крепостта е обезлюдена при идването на българите. При хан Омуртаг има 6 надписа от „Дръстър“, вкл. за изградения от него т.нар. Преславен дом на Дунав – на практика възстановяване на цитаделата от юстинияновия период, за да бъде една от петте резиденции на I Българско царство (другите са Плиска, Преслав, Аул при хан Крум – местност „Хисар кале“, както и при Кабиюк – на 15 км от Шумен), и втора по статут, след като губи своята актуалност резиденцията при делтата на р. Дунав.

Във филма са представени съхранявани в Археологическия музей на РИМ Силистра древни артефакти, сред които и части от колони. За отбелязване, при Омуртаг източната порта на „Дръстър“ е като в Плиска и в Преслав. Дръстърската цитадела е „по-скоро полукръг, оприличим на лък, извит на 250-300 м във вътрешността откъм р. Дунав“. В 6-те хектара пространство са изградени езически сгради. От тях най-забележителна е дворцовата (преславният дом), като неин пълен аналог с двореца на Омуртаг в Преслав – приликата е в сходните размери, както и градеж в един и същи план; разликата е, че дръстърският има ложа, гледаща към Дунав. 

До резиденцията има баня – свидетелство за висока хигиенна култура по българските земи още в онези времена, както е било и при другите български владетелски резиденции. Освен дворцовият комплекс, акцент е и езическото капище в самия център на крепостта. То е второ по големина в периода на I Българско царство след това в Плиска, и е с впечатляващи размери, вкл. и градеж. Преди няколко години силистренските археолози за регистрирали разположението на казармите на гвардията, охраняваща Преславния дом на Дунав.

Дръстър не е бил само крепост, аул и цитадела, а и духовен център още от езическия период на България. Доказателство – освен огромното по размери капище, това е и колекцията от тукашни жертвеници, която е най-голяма по рода си в България – от общо 15-16 в цялата страна 9 са от „Дръстър“, при това с различни размери – някои внушителни – 1х1,8х0,8 м – те също се намират в археологическата експозиция.

Преломен момент в развитието на „Дръстър“ е преминаването му в християнски период, когато от лятна резиденция на българските ханове  става и столица на българската духовна власт, както и седалище на първия български патриарх. С налагането на новата религия в „Дръстър“ настават драстични промени: езическият храм е разрушен и срещу него с материалите му е издигната епископска катедрална базилика – впечатляващ паметник с размери 33х20 м, отговарящ на строителните традиции на 8-9 в. 

През 870 г. на събор е окончателно конструирана Българската църква с архиепископ начело, а един от първите му „подчинени“ – за това свидетелстват надпис и няколко печата, е епископ Николай – точно в „Дръстър“, където е имало и епископски храм – масивна 25-метрова трикорабна базилика. В силистренската крепост са намирани печати и на владетели като Борис, Симеон и Петър.

Според археолозите, християнският „Дръстър“ се развива с ускорени темпове. Между Преслав и „Дръстър“ е трасиран най-важният път в държавата – от „централата“ до лятната резиденция, като през определено разстояние са издигани отделни крепости – сред проучените са тези при днешното село Скала, Дуловско, както и при село Цар Асен, Алфатарско (шеста по значение в I Българско царство, изградена е с мощни крепостни стени през 9 в. върху пространство от над 35 хектара – с 3 църкви). 
В 927 година започва нов етап в издигането на „Дръстър“ като административен и духовен център. Тогава в Константинопол императорският съвет признава императорската титла на българския владетел цар Петър, чиято съпруга е внучка на византийския василевс – уникално по своето съдържание и значение събитие в християнски свят. По правило българският цар може да бъде интронизиран само от патриарха, както е почти в цялото Средновековие. По тази причина е било необходимо да има избор на патриарх.

За отбелязване – Плиска и Преслав са резиденции без християнско минало, за разлика от „Дръстър“ – единствена от петте резиденции, която има това минало. Тук още в 4 в. просияват 12 светци мъченици (от 2016 г. в Силистра има празник в тяхна чест през м. юли, осветена е и специална икона), а от 390 г. градът получава и епископска катедра. И това е една от причините за патриарх да бъде въздигнат не преславският първосвещеник, а дръстърският – Дамян. Има предположение, че храмът е издигнат върху осветено място край р. Дунав, където е била мъченическата смърт на св. Емилиян Доростолски.

Сред най-интересните експонати в Археологическата експозиция в Силистра е е 3D макет 1:100 на крепостта „Дръстър“ – на нейната цитадела, наречена още „Мондрага“. Изразени са централната южна порта, кулите, самата крепостна стена. Показани във възстановки на обектите в крепостното пространство – капище, дворецът на Омуртаг, банята до него – това от времето на езическия период. Налична на макета е източната порта, изградена по плановете на Плиска и Преслав. Дунавската резиденция е актуална за българските владетели до края на 10 в., когато тук се настанява армията на княз Светослав, атакувана от армията на император Йоан Цимисхий. 

До 927 година нито една държава не получава патриаршеска катедра в християнски свят, в който още в ранните векове са заложени пет глобални патриаршески катедри – Рим, Александрия, Антиохия, Ерусалим и Константинопол, обхващащи римското пространство. Пробивът в това отношение е направен в България. Така шестата, която е на първия национален патриарх, става Дамян, при това в „Дръстър“. По този повод започва сериозна реконструкция на цялата цитадела. 

Епископската катедрална църква до езическото капище от около 860 година е съзнателно съборена и „погребана“ с два пласта хоросан, като върху нейните основи е издигнат кръстокуполен храм (34х22 м). Преди няколко години той е разкопан и частично е възстановен неговият план, за да стане ясно, че е най-големият по рода си, известен и в Константинопол, по чито образци е силистренският му събрат, само че е по-голям, за да бъде единствен с размерите си, за който се знае от онзи период в християнския свят.

Сериозни промени има  с дворцовия храм – от двукорабна базилика той става също кръстокуполна църква. Резиденцията е разширена в западна посока в затворен двор, с много нови помещения, с голяма „заседателна“ зала за работа на Светия синод на БПЦ в 10 в. Няма сериозни промени в агломерацията на цитаделата. Запазена е ролята на двореца на Омуртаг – когато маджарите опустошават цяла Североизточна България, вкл. Плиска и Преслав, тя приютява Симеон Велики в периода около 894-896 г. 

Тук българският цар, скрит в крепост с изключителна фортификация, води дипломатическата си кореспонденция, организира контраофанзивата срещу маджарите, свързвайки се с печенегите, с чиято помощ прогонва врага си, като го праща в Панония. Така на практика, благодарение на „Дръстър“ е запазена българската държава.

Половинвековните разкопки на археолозите в Силвистра показват, че „Дръстър“ е само резиденциален тип „град“, поради което и през 10 в. в него обикновено население не живее, тъй като е предназначен за аристокрацията, патриарха, управителя на крепостта, отговарящ за огромен комитат до делтата на Дунав; както и за казармата – страж на крепостта. Постепенно се увеличава населението около крепостта, извън която е имало църква, обслужваща тези „жители“.

Така продължават в „Дръстър“ нещата до голямата война от 969-971 г., когато тук идва Светослав, повикан от византийския император – така крепостта заема важно място и в своеобразната военна епопея от това време. Патриарх Дамян – в онези смутни времена той е най-легитимната фигура в държавата, се изтегля, отивайки в Средец (там е  Арон – големият брат на Самуил). Той пренася българската патриаршия в днешна София – така Комитопулите (синовете на комит Никола) от въстаници стават държавници чрез БПЦ. Така той извършва и най-голямата мисия в своя живот, пътувайки от „Дръстър“ към София, пренася регалиите на властта.

И така: Светослав вече е в „Дръстър“ и в началото е в добри отношения с българите, но българо-руските отношения се променят след битката при Преслав през 971 г. Тогава той се затваря в крепостта с не повече от 8 000 души войска. От „Дръстър“ после тръгва на изток, където е убит от печенегите, които са нещо като федерати на българското царство на север от р. Дунав. След мирния договор със Светослав, „Дръстър“ попада под византийска власт, за да стане столица на огромна провинция със запазена епископска катедра (всичко това до събитията до Асеневци, възстановили държавността). При тях „Дръстър“ се запазва като митрополия и като административен център.

И в османския период „Дръстър“ е крепост – столица на огромен санджак – от Днепър до Стралджа. Тя е описана от пътешественика Евлия Челеби. Крепостта е разрушена по заповед на генерал Кутузов по време на руско-турската война (1806-1812) – точно през м. май 1810 г. с хиляди снаряди. Така днешна Силистра остава без своята крепост, пазила я 13 века – от началото на 6-и до първото десетилетие на 19-и век.

Източник: Версинаж