автор : Велислав Христов

Не е коментар относно изгарянето на българското знаме във Вевчани! Вярвам, че подобни случаи заслужават реакция единствено от официалните власти и трябва да бъдат подминавани извън междудържавните контакти. Ползвам го само като отправна точка.
Вчера имаше двойна годишнина – две кончини на двама сърби. Двама от многото, чиито имена трябва да бъдат помнени, за да си обясняваме настоящето.
На 16 януари 1927 г. умира Йован Цвиич. Щастливец е, защото загива от естествена смърт. До него историческата ВМРО не стига, но не е бил и цел. Определят го като „сръбски географ и геолог, председател на Сръбската кралска академия и ректор на Белградския университет.“ Автор е на „Балканският полуостров и южнославянските земи”. Таня Бонева квалифицира този монументален труд като „съчинение“, пък тя е доцент и аз няма да споря с нея. Йовановите „открития“ обаче стигат до р. Искър. От там имало „много монголоидни типове, които се увеличават по посока на Черно море.“ „Демократично-българските“ сектанти дали четат? Че им давам идеи – за “Mongolian Lives Matter” или нещо подобно. Вярно, че не е “black”, ама не е “white”и да не се притесняват. Не е „расистко“ – монголско е, жълтичко е, точно като страниците на „Балканският полуостров и южнославянските земи”. Затова и повече няма да вадя призраци от там. Само ще приключа с това, че ако наистина имаме национално самочувствие и преди всичко национално себепознание, лековати постъпки като онези в скопския квартал „Гази Баба“ и във Вевчани трябва да бъдат посрещани с разбиране. И без първосигнален отзвук, а с трезва реакция от официалните власти и никой друг. Защото става дума за „късна реплика“ на Йовановите „открития“ и нищо повече.
Само година по-късно след Цвиич, на 16 януари 1928 г. загива Велимир Прелич. Той обаче няма късмет! До него историческата ВМРО стига. Умира от раните си 3 дни след покушението върху него. Известен е като „сръбски юрист, прокурор в Скопие по време на Кралство на сърби, хървати и словенци.“ За нас, българите, е „по-популярен“ с изтезанията над младежите от ММТРО по време на т. нар. „Скопски студентски процес“. Постановената му смъртна присъда от ВМРО, която Бога ми старателно изпълнявала такива, е поверена на Мара Бунева. Такъв е Бай Ганьо, не цени жените! Затова Мара Бунева се превръща в легенда, също като Менча Кърничева и Донка Ушлянова. В една иначе „патриархална“ организация като ВМРО няма място за „дискриминация, основана на пола“. Абе, ще речеш, че са били от „Демократична България“! Що тогава не ги припознават, не знам. Сигурно защото не са попълвали декларация с „родител 1“ и „родител 2“. Да, примитивни са, байганьовци са, дай да ги оплюем…
Тук щях да мина към края, но… Ще вмъкна още един сърбин. Знаете ли, че според Александър Белич (пак „езиковед, професор, преподавател в Белградския университет“) всъщност български език няма. За него той е наречие. Само една буква „ъ“ много им пречела на тия „учени“. Ето защо днес оттатък ГКПП-Гюешево я няма и се пише „смрт“, примерно. Някак естествено е, от само себе си се получава. Така в един ръкопис, после поместен в „Македонски мартиролог“ има това: „Двамина плахи пътници спрели на кръстопът и страхливо озъртайки се на вси страни, се мъчат да отгадаят мъчно четливия дори за околни туристи надпис върху пътепоказател по едно шосе из Западния Балкан. „Ето го „ъ“!“ – се провикват из едно гърло двамата. „Хайде – в България сме, спасени!“
Езикът е важен! Имам една книга в библиотеката си – „Българите извън България“. Много я ценя! Подарък ми е в едни романтични години. Още се чете на първата страница: „България е твоя майка, пожелаваме ти да бъдеш нейн достоен син!!!“ Абе, тия хора не са ли чували за „полова неутралност“?! Егати назадничавите типове, типки… Типко, типкове…? Обърках се, продължавам с другото. Та, в тая книга съм прочел следното: „Но още в 1923 г. сред сръбските комунисти започва да се приема тезата на Йован Цвиич, че славянското население в Македония е национално неопределено (бел. моя – А! К’во ше кажете? Модерна работа! Още тогава са били национално „неутрални“.) Започва последователен натиск на ЮКП тезата за „националната неопределеност на македонските славяни“ да бъде приета в Комунистическия интернационал. През 30-те години ЮКП изцяло приема теориите на великосръбските шовинисти Стоян Новакович, Йован Цвийч, Александър Белич.“
Ей! Тая Нанси Пелоси да не излезе комунистка, бе? Чакайте, Нанси „полово неутрално“ ли е? Че може да съм в нарушение на правилника на конгреса на САЩ!
„Партията не одобряваше определения като „мисис“ и човек трябваше да се обръща към всички с „другарко“…“ Ето защо вече трето издателство преиздава „1984“ последните месеци… А уж сме 2021.

Моля подкрепете ни и последвайте СИЛИСТРА-НЮЗ във Фейсбук , за да сте винаги информирани.