200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден просветител и културен деец

Сава_Доброплодни паметник силистра уикипедия

Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане. Той е неразривно свързан с историята на Силистра.

Сава Хаджиилиев – Доброплодни (3 декември 1820 – 19 април 1894) е роден в град Сливен. Баща му, хаджи Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика, посвещава живота си на учителската професия. Майка му хаджи Трендафила има манастирско образование и също учителства от младини. През 1805 година родителите му откриват в дома си малко, но добре уредено килийно училище,  където Сава започва своето образование и откъдето наследява огромната любов към учителската професия. След като учи при Гаврил Кръстевич в Котел, продължава в Цариград в Куручешме и се обучава в гръцкото Велико народно училище. Тук той получава солидно образование и се запознава отблизо с църковната борба, която нашият народ води за постигане на културна и национална независимост.

Една съдбовна среща на Доброплодни с младия Раковски в Цариград определя по-нататъшния път на ученолюбивия и патриотично настроен младеж. Младият Сава изучава аритметика, география, философия, етика, риторика… Заради голямото си прилежание и високия си успех е наричан от съучениците си „философ”, а за един от учителите си е „Евкарпидис” – „Доброплодни”. Завършвайки учението си в Цариград, младият мъж решава да се отдаде, според думите му, на „това мило поприще – учителството”, чрез което най-добре ще може да служи на народа си.

Зареждат се години на упорит и самоотвержен труд в полза роду: 1848-1852 година Сава Доброплодни е учител в Шумен, където съставя няколко учебни ръководства и се сближава с полските и унгарски емигранти, в това число и с Лайош Кошут. Предприема обиколка из Виена, Бърно, Прага и  Карлсбад.

В периода от 1859 до 1878 година той учителства в Сливен, където е и директор на полугимназията, във Варна, Тулча, Силистра и Кюстенджа. В последните три града основава читалища, но нито едно не носи неговото име. В Силистра е главен учител, въвежда нови, съвременни учебници и подпомага селските училища. Тук подготвя представянето на „Многострадална Геновева” и „Михал”. Доброплодни е пратеник на църковнонародния събор, свикан в Цариград през 1871 година, изработил основния закон на новосъздадената Българска екзархия.

Освобождението на България народният просветител и възрожденски деец посреща с възторг. По това време е учител в Тулча. По този повод пише: „Благодаря ти, Господи, че се удостоих да видя отечеството си България освободено, сега нека умра, ако е тъй писано.”

Известно време живее във Варна, където е член на Окръжния управителен съвет. В годините 1881 до 1885-а е училищен инспектор в Разград. В града организира педагогически курсове с учителите от окръга.

Делото на Сава Доброплодни получава заслужено признание. През 1884 година Българското книжовно дружество (днес БАН) го провъзглася за почетен член. На 18 май 1889 година е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

Целия текст на Десислава Димитрова от архивния фонд на БНР четете ТУК

Моля подкрепете ни и последвайте СИЛИСТРА-НЮЗ във Фейсбук , за да сте винаги информирани.

Паметникът на просвещенеца в Силистра /снмка : Уикипедия/

Leave a Reply