Диалектика на мутризацията

автор : Иван Куцаров

Когато някой ти каже в лицето “Ела тука бе, боклук” имаш само два избора – да се подчиниш, или да му кажеш “Мутро, вън”. Българите избрахме второто.

“Ела тука бе, боклук!”, изкрещява господин на средна възраст на Полина Паунова от “Свободна Европа”, след като й е взел документите за проверка. Интригуващото не е толкова грозното му държание, нито пък подкрепата му за двете псевдомутри, които са й хвърлили телефона три (!) пъти преди това. Забележителен е изказът му извън това изречение, който видно показва над средната интелигетност. Действията на такъв човек са първични и се проявяват единствено и само в критични състояния. Ситуацията е класически пример за следване на стадния инстинкт на групата. А това ни казва много за политическата обстановка, предстоящите избори и в какво се превръща България.

Но да се върнем малко назад. На 5 Август по обяд управляващата партия събра активисти от цялата страна в София Тех Парк с една ясна цел – ние сме много повече от протестиращите и няма да позволим да ни вземете държавата. Чисто математически това е вярно – активистите им са солидна група, консистентна в своето ядро относно лидерството в Държавата. В същото време протестиращите са множество групи – от социалисти, през безпартийни до либерали. От заможна градска интелигенция до майки на деца с увреждания. Единствената сплав на тези групи е именно отвратеността от определени практики на овладяване на Държавността. Практики, които могат да бъдат определени единствено като “мутренски”.

Мутри, вън!

Това всъщност са двата важни момента, които – дали от неразбиране или от прекалена арогантност, управляващите не могат да разберат. На първо място настоящите протести не са социално-икономически и въпреки тежките прогнози, то те скоро не биха прераснали в такива. Именно в това е и основата на широкото ветрило, което обединява протестиращите – основно обединение е около нуждата от изборни реформи, морал и спиране на корупционни практики, което би довело и до търсените икономически и социални промени.

Вторият важен момент е призивът на Румен Радев “Мутри вън!”, който даде нужния тласък за търсените промени, забивайки се дълбоко в чувството на обществото ни, че има нещо сенчесто. Първичността обаче на голяма група от хора веднага прозря в този призив обидно сравнение с мутри, а не логиката на модела на управление. 

Действително, не можем да кажем, че уважаван лекар и майка е мутра. Но че прийомите за назначаване на “наши хора”, както и подмяната на технократи за сметка на калинки със съмнително образование; Обществени поръчки с в пъти по-висока стойност, увеличаване двойно на бюджети за строителство на не един или два обекта; Заплахи към работници, както и създаване на среда на страх от една страна и поощряване на “послушковците” от друга – това в своята същност са класическите мутренски практики, за които обществото има инстинкт и нетърпимост. Тази ситуация на пълзяща мутризация се допълва и от демонстративно награждаване и сляпа вяра не само на Лидера, но и на локални такива.

Преди повече от 25 години, дивите активисти на БСП така обиждаха журналисти – на „радио Сорос“ и „Ела тука бе боклук“, след като други техни лумпени им хвърляха камерите.
Та, това се случи днес. Когато в една партия тези неща станат нормални – значи наистина е време лидерът й да поеме юздите сериозно, защото всякакви са влезли в нея.
Вярвам в разумните хора в ГЕРБ и силно се надявам, че ще излязат с официална позиция и този диалектически сладур ще бъде изключен, а ония келеши, дето хвърлят телефони – лично предадени с имена за прокурорска проверка от областния координатор, който ги е довел.
И, да – веднага имаше разграничаване от биячите, които е възможно да са провокатори. Но някой би ли се наел да направи проверка, аджеба, защо тази комсомолска разпоредителка им казва „Върнете се и застанете там“ , или наистина схемата на провокаторите е много силна.
Гнус ме е.
кадри: Генка Шикерова/ Полина Паунова

Страната на Ценкочоковците

Моделът на Ценкочовищаната пропи през последните години на всяко ниво в управлението на държавата ни – местни пейзанти, угоднически изпълнявали довчера поръчки с носене на кафе на някого, бързо се издигнаха до видни бизнесмени. Условията бяха прости – безусловна подкрепа на политиката на партията, отдаване на нужния пай (или суджук) по веригата нагоре и задължително доносничество за другите в групата.

Практически моделът на политическа мутризация бе прокаран още преди 20 години от Ценко Чоков в Галиче. Този модел работи и нямаше нищо по-логично да бъде използван в цялата страна като основа на стабилизране на партийните структури, концетриране на властта и най-важното: спиране в зародиш на възможността за политическа криза, тъй като всеки един по веригата е заменим.

Примерите са множество, но чувството за обсебена държава поражда апатията и погнусата на гражданите, които отказват да гласуват и да направят дори минимални постъпки за промяна. Всъщност, положителните моменти от членството ни Европейския съюз се коренят именно в това – голяма част от българите не са толкова зависими от държавна работа или обществена поръчка, защото те, или членове на тяхното семейство работят в чужбина. Други пък работят за чуждестранни фирми. Трети пък имат малък бизнес и са се примирили с нужната такса спокойствие.

Затова през последните години – напук на дигитализацията и намаляването на бюрокрацията в развития свят, българската администрация бе увеличавана последователно, а европарите от фондове целенасочено започнаха да бъдат пренасочвани към мерки и обекти, които дават възможност за завишаване на цени, но с това и индиректно създаване на “работа за наши хора”, които пък после се отблагодаряват подабаващо на Партията (си). И именно в тази порочна практика се ражда стадното поведение на наглост, неприкосновеност и правдивост.

Я ела тука бе, боклук!

Тази фраза описва не психичното състояние на мъж, а фактическите – и абсолютно оправдани, страхове на огромна група от хора: Че те ще бъдат ненужни! Не защото са от друга партия, а заради тяхната некомптетност на местата където са сложени. Създаването на изкуствена работа за наши хора, назначаването на хора без нужната квалификация и знание, логически води в момент, като надигащата се вълна от недоволство до агресивно-компулсивни състояния.

Когато години наред си тъпкан, но най-накрая ти е дадена възможност да решаваш, имаш възможност , или да създаваш среда, където никой да не страда , или напротив  – да запазиш статуквото. Точно в този кратък момент на избор се корени човешката мутризация. При група от хора с интегритет реакцията е противопоставяне на модела и борба за премахването му. Противоположно на това, години наред създаваният култ към сервилничество в комбинация с некомптентност, роди именно групи, чиято цел е продължаване на модела.

Природата винаги намира баланс – взема едно сетиво, но изостря за сметка на това друго – стадните групи не могат да осъзнаят грешките и проблемите, но за сметка на това имат изключително силно развити инстинкти. Тепърва агресията и грубият език на тази група ще бъдат все по-видими. Защото те усещат промяната и знаят, че не могат да застанат срещу нея. И това е много добра новина за България.

“Волът рови, рови, та на себе си го хвърля”, казваше прабаба ми. Когато продължаваш да дълбаеш, задължително стигаш до противоположен от търсения резултат. Това се случи и с планираното като показно събитие на Стабилността с призив “ще се счупи държавата, ако не сме ние”.

Духът на времето

Именно тази противоположност не може да бъде разбрана и води до агресията – това не е леви срещу десни, богати срещу бедни или добри срещу лоши. “Метеж” е думата набивана в тази стадна група с една цел – да се страхува от предстоящото за нея.

Иронията е, че този “метеж” срещу калинките е продукт именно на европейските ценности, които бяхме загубили. През последните години множество млади хора завършиха в чужбина, имат кариери в международни фирми и се развиват не заради, а въпреки създадената мутризация.

Това псевдомутренско поведение дори в обикновени симпатизанти е индикация за идващата промяна – страхът от неизвестното, от възможността да бъдеш съден единствено заради заслугите и интелекта си, а не заради сервилнеченето. Духът на времето изисква създаването на и обуславя борбата за среда, която толерира можещите и знаещите.

Когато някой ти каже в лицето “Ела тука бе, боклук!”имаш само два избора – да се подчиниш, или да му кажеш “Мутро, вън!”. Българите избрахме второто!

Моля подкрепете ни и харесайте страницата във Фейсбук , за да сте винаги информирани.

снимка : Offnews.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.