автор : Боян Симеонов

Не знам дали сте наясно, но живеем в исторически за родината ни времена. И това не е само мое мнение. България се намира непосредствено пред кулминацията на своя пост-комунистически преход . От нас обаче зависи каква ще бъде развръзката и дали ще се увенчае с щастлив край или тъкмо напротив. За да ви обясня обаче защо си представям ситуацията така, ще се опитам да опиша процесите по най-добрия възможен начин на койо съм способен.

На първо място България следва сходен път, както и много страни от централна и източна Европа, защото до голяма степен близкото минало на нашите общества е приблизително идентична с тези на Полша, Унгария и Румъния. След 45 годишна диктатура последваха ветровете на промените, причинени от разпада на източния блок. Източна Европа започна да живее в псевдо-демокрация. Казвам псевдо-демокрация, защото народите не разбираха докрай житейския смисъл на тази дума и какво изисква. Много от хората си представяха демокрацията само като западния стил на живот – с неговия рок, дънките и всички онези стоки които гледахме зад щандовете на „Кореком“. А не като напълно нов обществен строй.

Изведнъж милиони хора заживяха в свят, в който не умеят да конструират реалността и бъдещето си. За разлика от социализма в неговата провинциална безметежност, демокрацията изисква съвсем други реакции и инстинкти. Режимите възпитаваха народите да се трудят чинно, а властта се грижеше за тях колкото да съществуват. С панелката, трабанта, картата за почивка на море и планина, качествено по занижените му стандарти образование и здравеопазване – но навсякъде.

Един средностатистически източно европеец не трябваше да мисли много много – властта мислеше вместо него и се грижеше за него колкото може.
И изведнъж се стовари напълно нов обществен строй, в който гражданинът получи много повече свобода. Но същевременно считаше, че държавата ще продължи да се грижи и мисли вместо него.

Това е генезиса на изкривените демокрации – в липсата на осъзнаване, че за свободата и правата като ценности трябва да се воюва. А тази борба изисква повече граждански задължения и активност. И то ежедневно. Тъй като промените в Източна Европа дойдоха отвън, то демокрацията като форма на управление се появи преди да се роди нормално работещо гражданското общество. То бе конституирано нормативно като субект, но нямаше реално досегаемо психологично съдържание.

Именно недъгавостта на гражданското общество допринесе за групирането на несъстоятелни политически структури и създаването на т.нар. автокрации като форми на управление в страните ни. А автокрацията по своята същина е „хартиена“, „параванна“ демокрация зад която стоят полумъгливи, загадъчни, дори в някаква степен митологични същества. Невероятно мощни в своя инструментариум от финансово кукловодие, тези демонични фигури държат в зависимост по един или друг начин политическите играчи, властите, медиите.
Пречупването на тези завоалирани диктатури минава само и единствено през възмъжаването и проглеждането на обществата. Способността на човек да формулира причината за своите несгоди , да посочи причинителите на своето нещастие и да развие боеспособна борбеност срещу всичко това, е революционна метаморфоза на общото съзнание.

Какавидирането в нашия случай отне около 30 години и можеше да отнеме още много. Но поради причини, които нямат нищо общо с процесите тук и сега, на нас ни се дава възможност да осъзнаем ролята си в обществено-политическия живот. Дали ще се възползваме и дали сме узрели, тепърва предстои да разберем.

Моля подкрепете ни и харесайте страницата във Фейсбук , за да сте винаги информирани.