В един от отминалите майски дни (11) рожден ден, при това юбилеен (180) „имаше“ знаковият български национален герой, революционер от Възраждането Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа (на турски език „караджа“ е „сърна“) заради физическите му качества.
За съжаление, никой от нас не се сети в Силистра да сложи цвете на паметника му в центъра на града, дело на скулптора Павел Метеоров. Още повече, че е открит точно в чест на първатагодина (1941) от влизането на българските войски в крайдунавския град, след влизането в действие на Крайовския мирен договор. Дано не са пропуснали тази възможност в селото в област Силистра(в община Главиница), носещо негово име, както и в селата Искра и Цар Самуил, където основните училище също са именувани на славния войвода.
Преди години в Силистра също имаше училище, уважено с името на Караджата.
Проф. Пламен Павлов в интервю пред агенция БЛИЦ:
„Караджата е от бедно семейство и докато е момче със своите родители си изкарват хляба в Северна Добруджа и в Лудогорието“.
Казват, че най-важното на обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е, че това е първата българска военна единица. И пак Павлов:
„Предишните чети са малко или много хайдушки, независимо че разнасят революционни идеи. В състава на тази чета на практика има една тогавашна рота. Моите колеги Симеон Петков и Николай Хрисимов показаха, че четата не е от 120 души, тя е била между 150 и 180 души,даже по един списък е 183 души. Тя е минала с три плавателни съда, представлява нещо като една тогавашна рота.
Организирана е по военному. Четниците имат униформи, копаят окопи и се бият с тактически прийоми. Много добре са въоръжени, имат добро снаряжение, всичко това е със собствените ресурси на българската емиграция. Тя финансира и организира четата.Има програмни документи на привременно правителство в Балкана, тази програма е написана от Иван Касабов, на един от най-големите за съжаление също донякъде забравени наши революционни водачи. Тогава хората казват: „Я, каква хубава българска войска“.
Сражава с многократно превишаващ я противник, изпълнява своята цел и стига до Стара планина. Разбира се, не е в състояние да вдигне въстание, но изпълнява целта си. Нещо повече,Караджата е тежко ранен, умира и полумъртъв е качен на бесилото в Русе.
През 1868 г. в психологията на българина се извършва изключителна революция, неслучайно няколко години по-късно вече имаме едно масово движение и то организирано от Левски, който е близък приятел на Караджата и Хаджи Димитър. Тяхното място трябва да се оцени и днес, макар че сме в необичайна ситуация, не бива да забравяме подвига на тези двама наши национални герои“.
източник : Йордан Георгиев /Версинаж/
снимка : Уикипедия