Медиите в България стават съучастници в ново престъпление срещу културата – тиражират като папагали пореден изказал се, че можем без театър, а вече и без…футбол. Че го извеждат и в заглавия – голямата новина! Защото, явно са съгласни, че може и без какво ли още не. Коронаровирусът е идиотски повод за редукция в духовната сфера. Не зная защо не се сещат, че утре и без медии може.

Накратко: уникална е тази никаква санитарност по отношение на изявленията на един или друг – независимо дали управлява нещо си, или е просто нечий верен привърженик.

Ако аз не харесвам да тропам хора (всъщност, обратното е), друг иска да го прави, защото има необходимост от това. Ако на един му се рита топка, има хора, искащи да правят други неща. За всеки има място под слънцето.

Вярно е със сигурност, че липсва приоритизиране на финансирането от бюджета специално на различни дейности в сферата на културата. Има запалянковщина и безпросветност. Решенията се вземат от хора, които никога не са стъпвали на сцена или не са спортували (или са забравили когато са го правили).

Липсва отношение и првивързаност към традиции. Отсъства отговорност. Наличие има на протекционизъм на елементарна основа – ей тъй, щото така искам или не искам.

Моля подкрепете ни и харесайте страницата във Фейсбук , за да сте винаги информирани.