Със среднощна клада, песни, танци и кукери в Айдемир отбелязахме започването на Великия пост (ВИДЕО)

По стара традиция, насред селото, жителите и гостите на Айдемир запалиха огромна клада – така наречената „олелия“. Емблематичната за селото и за цяла България традиция за поредна година събра стотици хора, които си поискаха прошка и се насладиха на сгряващия сърцата огън. С песни и танци вечерта премина приятно, а айдемирските кукери, които само преди дни се върнаха от Москва, заеха централно място в събитието. Атмосферата както винаги беше неописуема, а празникът за пореден път се утвърди като такъв, който ни кара да се чувстваме като един народ – обединени и сплотени, заедно, далеч от така отдалечаващите ни един от друг технологии и ежедневни грижи. Поздравления за организаторите и успех в укрепването и обогатяването на българските народни обичаи!

Видео от събитието гледайте в прикачения файл.

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход. Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни Заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи.

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности. Около огънят се играят хора и се пеят песни.

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос. Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.