За един рецитаторски конкурс, посветен на България, и за още нещо…

автор : Йордан Георгиев /Версинаж/

С любезното домакинство на Драматично-куклен театър Силистра бе проведен 30-ият Областен рецитаторски конкурс „С България в сърцето“, в който тази година се включиха близо 200 изпълнители на български стихотворения от детски градини, основни и средни училища в 4 възрастови групи (индивидуално и с групови рецитали). Той бе организиран от РУО на МОН и община Силистра с безценното от 8 години насам партньорство на ОУ „Отец Паисий“ Силистра.

С любезното домакинство на Драматично-куклен театър Силистра бе проведен 30-ият Областен рецитаторски конкурс „С България в сърцето“, в който тази година се включиха близо 200 изпълнители на български стихотворения от детски градини, основни и средни училища в 4 възрастови групи (индивидуално и с групови рецитали). Той бе организиран от РУО на МОН и община Силистра с безценното от 8 години насам партньорство на ОУ „Отец Паисий“ Силистра.

В работата на двете журита се включиха: Златина Станева и Биляна Божкова – ДКТ, Йордан Георгиев – Областна администрация, Нурай Исмаилова – община Силистра, Ясенна Пецова – СУ „Н. Вапцаров“, и Христо Христов – ОДК. Организаторите отдадоха дължимото за всеотдайния труд през годините на инициатора и почти неотменен „двигател“ на проявата – учителката Ванушка Ангелова (ОУ „Отец Паисий“) – дългогодишен ръководител на Клуб за художествено слово при Център за работа с деца.

В продължение на 22 години това извънучилищно звено е в основата на конкурса, започнал на 2 март 1990 г. като общинско мероприятие, за да придобие с годините областен характер. Г-жа Ангелова бе уважена с поздравления от организаторите, от областния управител Ивелин Статев и от първоначалния институционален организатор на конкурса – Маргарита Любомирова – до миналата година директор на Обединен детски комплекс, наследник на някогашния ЦРД. Поздравление и от РУО на МОН.

В обобщен план споделените спомени от първопроходците имат това съдържание: „Началото бе трудно, но все още бяха години, когато бе прието да си патриот. После настанаха други години, в които патриотичното чувство не бе модерно, но въпреки това конкурсът оцеля. Сега са времена, в които той избуя, разширявайки своя териториален и тематичен периметър. Своите усилия обединиха учителите и родителите, както и институциите. В името на идеята подрастващиза да застанат на сцената и да влязат в ролята на рецитатори. За да изживеят емоция, родолюбиво чувство, а ида съхранят свою свиден спомен за сценична треска, завършила с усмивка на задоволство или със сълзи от притеснение, че не всичко се е получило според предварителната нагласа. Дай, Боже, повечето от тях да съхранят това си отношение към словото, за да има бъдеще конкурсът.

А и от рецитацията да се мине към театралното дело, каквато традиция (на пръв поглед – малко възрожденска!) се е зародила в много училища в Крайдунавска Добруджа. Факт е, че не малка част от тях подготвят цели пиеси за своите патронни празници. При това най-често без професионална намеса, а по волята на вещи преподаватели, будни ученици и техни сподвижници“. 

Долу-горе като в зората  на народните читалища…във време оно.

Конкурсът приключи. Както винаги, има победители – друга е темата дали своеобразната надпревара не трябва да се превърне във фестивал, за да отпадне задължителното за всяко състезание напрежение. Може би е необходимо и регламентът да се огледа. Най-вероятно бива и да има своето разширение в други посоки – преглед на мултимедии, изява на лично творчество (есе, поезия, изобразително изкуство), за да се превърне проявата в истински събор на българщината. А и в него да придобият възможност да участват деца с различни таланти.

И още спомоществователи сигурно е възможно да се намерят, защото в глобалния свят ще се наложи все повече от нас да са „с България в сърцето“. Ако искаме да оцелеем като нация, като държава, като хора с комплексен характер и жилав ген. Защото, както е известно – „…и ний сме дали нещо на света“. При това в много области и в различни епохи. Това, че светът извън нас не го знае, не го помни или не го признава може само да ни амбицира да бъдем…себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.