За Силистра, Освобождението и кой – какво каза по случай празника

автор : Велислав Христов

Особена дата бе вчера. Отбелязахме годишнина от Освобождението на Силистра. Едно от трите в нашата нова и най-нова история.

Искаше ми се да напиша нещо по повода. Своевременно. Но има дни, в които просто не ти се получава. После разбрах, че и при други е било така…

Да направим бегла ретроспекция на казаното и написаното от по-откроимите длъжностни лица:

1. Ивелин Статев – областен управител на област Силистра: „Да помним, че в този ден древният ни град става един от първите в България, освободени след поредната руско-турска война в края на 19-ия век.“

– Трудно ми е да определя по какъв критерий градът ни е претенциозно определен като „един от първите“. Османската власт напуска Силистра на 10 февруари 1878 г. Осем месеца след началото на бойните действия и освобождаването на Свищов. Дори Одрин е превзет преди части на руската армия да влязат в Силистра. Последното се случва едва след сключване на Одринското примирие и малко преди подписване на Санстефанския мирен договор.

2. Илиян Великов – заместник областен управител на област Силистра: „Освобождението на 10 февруари е край на едно управление, което се е стремяло да отдели Силистра от нейното европейско бъдеще и връзка, съществувала от основаването на града.“

– Понякога е трудно да се направи разлика между творчеството, проявявано в периода 1944 – 1989 г. и след това. Политическата стъкмистика на историята е в един и същ стил. Само подменяме „социалистическо“ с „демократично“, „съветско“ с „евроатлантическо“ и „другарю“ с „господине“.

Колко ги е било еня съвременниците на събитията за „европейското бъдеще“? Толкова: „…всичките се мъчеха от факта, дето Санстефанска България бе унищожена и дето нашият народ бе разделен на пет части; мнозина се изказаха в смисъл, че много по-добре щеше да бъде да бяхме останали всички под Турция с по-малко права, нежели като разцепени може би за всякога.“

3. Юлиян Найденов – кмет на община Силистра: „Десети февруари 1878 година е денят, в който „цял свят ни гледа“, защото силистренци получаваме най- големия дар в живота на всеки човек- свободата.“

– В едно изречение – две крайности! От една страна, почти по Вазовски светът „нази гледа“, от друга, някой ни дарява. За какво е цялото това внимание върху нас, след като получаваме нещо наготово, не знам.

Когато руската армия влиза в Силистра, вече се водят преговорите за подписване на Санстефанския мирен договор. Споразумение, което ще преуреди из основи политическия ред в Югоизточна Европа. Силистра е детайл, но не и приковаващ погледа елемент от картата на Балканите.

И колко даром да сме получили нещо, което сме откупвали в продължение на 490 години? С някои прекъсвания, когато османската власт е била изтласквана от Силистра. Силистренци имат свой принос във всеки един спектър на националните ни борби: просветни, църковни и политически. Най-малкото, опълченците от Силистренско са били десетки. Такива се сражават във всички отличими битки: при Стара Загора, Шипка, Шейново… Получават и ордени за храброст. Даром?!

4. Мария Димитрова – председател на Общински съвет – Силистра: „На този ден на 1878 година Силистра получава свободата си, а с нея и чувството за идентичност и българщина.“

– Разбрахте ли? Да повторя? На 10 февруари 1878 г. Силистра получава чувството за идентичност и българщина. На 10 февруари 1878 г.! Получаваме! Някой ни дава нещо, което нямаме преди това – „чувството за идентичност и българщина“. Това да не е като да си скъсаш партийната книжка от БКП и да получиш нова от ГЕРБ?!

С едно изречение, българско официално лице, синтезира и потвърди вековната румънска пропаганда за населението в Силистра. Всъщност, само за това свое изречение, настоящият председател на Общински съвет – Силистра може да бъде отличена във всяка една балканска академия на науките. С изключение на Българската. Поздравления!

Но думата беше за свободата! Какво е била тя, някъде тогава, около 10 февруари 1878 г…

„Не може да се опише обаянието, което тогава упражняваше самата дума „свобода“. … Една обща мисъл ни въодушевяваше: да положим свободата върху здрави основи и да я направим непристъпна за нейните врагове.“

снимка : Анхела Великова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.