Йордан Георгиев за медиите и радиото в Силистра през последните 70 години

Без радио не мога…от 85 г. в България и в 70 от тях в Силистра

Аз съм Йордан Георгиев и съм на 60 години, повече от половината от които минаха в сферата на журналистиката – 4 години в Радиоцентър Силистра, 18 като кореспондент на в. „24 часа“ София и от 6,5 години съм пиар в Областна администрация Силистра. Работил съм за успеха на повечето вестници, излизали в Силистра през последните 40 години: добрата стара „Силистренска трибуна“ – някога единствена писмена медия, а по-късно нейните последователи – „Нова силистренска трибуна“ с гл. редактор Енчо Енчев, „Порт Силистра“ (гл. редактор Мартин Маринов, сега живее в село в Лудогорието, автор на забележителни книги с разкази) „Спектър Силистра“ (смениха се няколко главни редактори – пръв беше Жеко Лазаров).

Още: седмичниците „Оркус“ – после „Силистра ПЛЮС“ и „Събеседник“ – собственост и дело на Цветана Игнатова – сега директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ в община Силистра, била е зам.-кмет на общината 2005-2007, „Успех“ – собственост на Димитър Костадинов (покойник, беше и общински съветник), „Дръстър прес“ – начело се смениха няколко главни редактори, „Силистренска трибуна“ – възстановена (мениджър Александър Леви), „Силистренски бряг“ – в момента част от в. „Бряг“ Русе – отговорен редактор Алексей Минев, а за рекламата години наред и доскоро отговаряше Лидия Иванова, „Силистра ПРЕС“ със създател Георги Марков – сред неговите първи автори съм в период, когато имаше опасност Силистра да остане без нито един вестник, каквато винаги е реална при така актуалната обстановка, и др.

Както и за развитието на сайтове в интернет, създадени от предприемчиви силистренци („Репортер Силистра“ – Росица Стефанова, „Паралел44“ и „Уеб Силистра“ – Юлиян Желев, „Порталът на Силистра“ – Георги Марков, „Кворум Силистра“ – Мирослав Калинов, „Силистра нюз“ и др). От 7 години насам (от 2012 г.) поддържам личен блог в интернет (Версинаж, www.jordansilistra.blogspot.com ), в който се опитвам да обръщам внимание на всичко интересно, случващо се в Силистра в областта и в страната. Факт е, че до този момент има над 2,5 млн. посещения на публикациите – повече от 7 000.
Няма да направя изключение от колегите, заявявайки как радиото бе и си остава моя слабост. Смея да твърдя, че любовта ни беше взаимна, и се надявам някой ден да бъде подновена под една или друга форма. Първата ми радио изява е преди близо 33 години в старото студио на тогавашния радио възел (намираше се на ул. „Христо Смирненски“), което беше една симпатична и романтична бърлога с дух и настроение. Не помня кой – Катя Мърова (Светла й памет!) – тогава ръководител на радиовъзела (до 1990 г. ), или Румяна Гидолова (след години на този пост, до 2006 г.), ме покани за пръв път като събеседник – говорихме на тема с житейско-философско съдържание.

После ми поставяха и малки задачи за различни рубрики, защото след ерата на Драгомир Панов – кор. на в. „Труд“, и Георги Събев – актьор и водещ на публични събития, имаше глад за нови мъжки гласове, а и тогава се ценеше разнообразието от участници. През 1990 г. се явих на конкурс за водещ и редактор в радиото, на който избраха Елфина Стоименова – сега е на работа в Министерство на културата, а аз и Жулиета Михалева (в момента живее в САЩ) бяхме оставени като „резерва“, защото титулярката се оказа бременна и, след като роди, повече не се върна на работа. Така постепенно от сътрудник станах щатен водещ в период, когато доайенът Катя Мърова вече бе в пенсия, а ръководител на радиоцентъра бе Денка Колева (от години живее във Варна като пенсионер), междувременно завършила специализация в сферата на радиото. Бяха години, в които се водеше борба т.нар. малко радио, т.е. радиовъзлите да бъдат не само запазени, но и развити като областни информационни центрове.

Идеята беше към тях да бъдат съпричастни всички общини, включително с финансиране от тяхна страна. Но така и не стигна до единен статут, поради което след т.нар. демократични промени съдбата на всяко общинско радио беше различна – на практика в област Силистра изцяло оцеля единствено силистренското кабелно радио. В Дулово то стана общинско, но ефирно, а в Тутракан постепенно замлъкна.
Работа, а явно и финансово обезпечение, имаше много – така се наложи да работим в екип със сътрудници като Жулиета Михалева, Веселина Пройнова (Бог да я прости! – почина като кор. на БНР през 2004 г.), Юлиян Желев (в продължение на години бе кор. на в. „Труд“), а преди всички тях – Любомир Добрев (в момента на продуцентски начала работи за национални телевизии с материали от област Силистра). По-късно в известен период работихме със Светлана Петрова, след което от 1999 до 2011 г. тя бе пиар на Общинска администрация Силистра и кор. на Радио „Дарик“; с Надя Стоянова (в момента учителка) и със Стилиян Стойчев (по-късно много години бе директор на Дом за деца „Димчо Дебелянов“, а от тази година е общински съветник). Те също се явяваха на конкурси, за да заемат щатна длъжност в радиото.

В радиото бях в продължение на 4-5 години (до 1 април 1995 г.). Тогава преминах на работа във в. „24 часа“, след като бях одобрен след конкурс за кореспондентския екип на модерния и многотиражен в оня период първи частен всекидневник, на който главен редактор в момента е силистренец – Борислав Зюмбюлев, а негов заместник е Блага Букева – родом от Тутракан. Реално до 2008 г. продължих да бъда част от екипа на Радиоцентър Силистра – пишех новини, вкл. за дейността на ОбС Силистра – бях 4 мандата общински съветник (1995-2011), водех и предаване два пъти в седмицата, вкл. забавно в петък в следобедните часове. В него отразявахме и случващото се в уникалната за онези години проява „Петък, 15 ч.“ (1996-2001) – дело на Гилдия на силистренските журналисти.
Радиото за мен бе не само любимо занимание с обидно ниска заплата за човек с висше образование (почти колкото на хигиенистка в общината), но и кауза, както едновременно време за учене на правила и практики, така и за развитие на медията според новите изисквания. Макар и в условията на предварителен запис на едночасовите емисии – примерно до 1995 г., когато по технически причини се премина към пряко излъчване, каквато чест имах аз да направя като прощъпулник със съдействието на тогавашния тон оператор Иван Недев-Щрауса (и на него „Вечна му памет!“).
След години Марин Минев-Джона – създател на профила АРТ Силистра във Фейсбук и инициатор на няколко журналистически неформални сбирки, припомни, че съм първият, говорил на живо и в ефира на Кабелна телевизия „Истър“ с управител Анатоли Стоянов (програмен директор на новинарската емисия бе Цветана Игнатова Колева, оператори – Марин Минев и Донко Калайджиев, говорители – Илияна Пейчева, Десислава Тасева, Лидия Ценкова, Румяна Гидолова – с нея бяхме сред първите, и др. В 90-те години на миналия век конкуренция имаше и между телевизиите – другите две бяха „Спектър“ – както се казваше едноименният всекидневник, и „Златно кълбо“ на частния предприемач Анастас Иванов (в нея също съм работил с голяма част от вече споменати колеги).
За случващото се в Силистра в телевизионни предавания разказваха още кореспондентите на БНТ – Добри Йорданов (оператор, и той от няколко години покойник), Маргарита Иванова (до преминаване на работа в София в БНР, като междувременно бе и негов кор. в Силистра) с оператор Атанас Димов; Ясенна Пецова – кор. на Топ телевизия Шумен (водила е предавания и в Радиоцентър Силистра); Галина Дойчева и Донко Калайджиев (оператор) – БиТиВи; Анелия Петрова и Александър Леви (оператор) – първо за Нова телевизия, после и за БНТ или обратното.
В радиоцентъра след Иван Недев дойде Красимир Иванов – известен ди-джей, музикант и организатор на културни събития (вкл. на първия в кариерата й самостоятелен концерт на Тони Димитрова – в Силистра), с когото тръгнахме към нови върхове в създаването на качествени радио моменти. Междувременно в „играта“ влезе частното Радио „Менес“ (негов собственик до закриването му бе транспортният бос Георги Менес), за чийто конкурс за подбор на хора бях в журито заедно с актьора и общински съветник Едмонд Грозданов (Светла му памет!). Спомням, че се явиха 15 души, но най-добро впечатление направи Грациела Яйчарова (Вдовина) – мир на праха й! – почина със съпруга си и детето им в катастрофа.
В продължение на години радиата в Силистра бяха на гребена на вълната на информацията и на музиката, вкл. със специализирани предавания в ефира (за отбелязване – вечер и в почивните дни – също) и в кабелната мрежа в работните дни (два пъти на ден). Оттам тръгна кариерата на много журналисти, някои от които смениха професията си. Константин Стоилов стана юрист – в момента е адвокат и в четвърти мандат е общински съветник, беше зам.-шеф на ОбС Силистра; Мария Стефанова е учителка, Анелия Петрова работи в социалната сфера. Във времето и пространството остана спомен за Светлана Вълкова, Деян Монев, Вяра Емилова (тя направи политическа кариера – бе лидер на БСП в Силистра и зам.-областен управител 2013-2014, сега е секретар на НС на БСП), Николета Соколова, Деян Драгнев, Анелия Трендафилова, Павлин Стойчев и Ивайло Йовчев (и двамата са в чужбина), Александър Алексиев, Тодор Константинов, Петър Маринов, Венелин Димитров (покойник), Рени Кулева, Илина Събева, Милен Добрев, Живка Йорданова (известно време бе и актриса в ДКТ „Сава Доброплодни“ Силистра), Красен Николов, Милен Куманов, Йонка Господинова, Дениз Османов и др. Известната хореографка Варта Ценкова (също вече не е между нас) остави следа като създател на предаване със свой характерен стил.
В ефира на Силистра в първите години на 90-те на миналия век влезе и радио „Мелодия“ (негови създатели са бизнес дамата Бойка Кръстева и известният в миналото ди-джей Косьо Гешев – и той е покойник). Екипът с щатни и сътрудници, достигащ над 20 души в един период, впечатляваше с качествата на водещите и с разнообразието на рубриките. Освен Веселина Пройнова, за която стана вече дума, и Янка Петкова – от години в София – вкл. с кариера в национално радио; се помнят имената на Пламен Петров (в Пловдив), Десислава Тасева – ръководен кадър на Радио „Веселина“ в столицата; Димчо Кьосев – в момента адвокат; също споменатите по друг повод – Незабравка Кирова, Галина Дойчева, Константин Стоилов.

Още: Илияна Пейчева – от 2013 г. насам е с функции на пиар (и др. ангажименти) в Общинска администрация Силистра, Снежана Ковачева (от много години е в САЩ), Лидия Ценкова – в миналото танцьорка и актриса. От доста време насам начело на радиото, междувременно сменяло собствениците си, като управител е Галина Георгиева, но е и единствен репортер, както и водещ. С нея в рекламната сфера от години работи Теодор Иванов. С Галя поддържахме години наред обзорно предаване „Гонг“, създадено още по времето, когато мениджърските функции бяха в ръцете на Дора Цонева, преди да стане зам.-областен управител в периода 2009-2013 г.
В първите години след 1990 г. тръгнаха рекламите. Тогава те бяха много на брой и относително добре платени. Появи се и чувството за конкуренция в новинарския поток, понякога израждаща се и в излишни препирни между трите радиа, вкл. и по въпроса кой пръв е съобщил едно или друго, но, слава богу, те не се превърнаха в непримирими войни – или поне така съм запомнил. В онези години имаше възход в раждането и в разпространяването на новини (за времето си нов жанр), както и обширни репортажи от различни събития, но налични бяха и хора, които да ги създават. Разбира се, отличниците бяха доайените Любен Антонов – 45 г. кор. на БНР – до 2002 г., и Пеньо Пенев – кор. на БТА от 1986 г. насам.
Пресконференциите бяха на мода – възможност и за журналистите да се срещат по-често, да общуват и да обменят информация и мнения. Институциите бяха отворени за медиите, а познанствата с тези, които ги ръководят, също бяха в непосредствен режим. Достъп имаше до икономическите субекти – тогава преди всичко държавни, а и до новите частни дружества. Банки, застрахователни организации, кооперации също имаха нужда да общуват с медиите.

В Радиоцентъра бяха времена и за огромна активност сред политическите сили, чиито представители не отказваха да говорят, вкл. и в специалната рубрика „Политика без коментар“, умишлено създадена за тях (безплатна, разбира се!). Иначе ми е мило да си спомням случки и събития, спорове и творчески търсения. Имах любими хрумки като т.нар. Дълго изречение –всичко накратко за една седмица в обичаното тогава от много хора предаване „Петъчен следобеден калейдоскоп“ – истински пробив в радиоефира на Силистра, когато се предлагаха интересни събеседници и радиоигри, да не говорим за поздравите, поръчвани от хората по различни поводи. Спомням си как с Щрауса спорехме за избора на музиката, съобразявайки се с вкуса на слушателите – той настояваше за твърди рок „парчета“ от непреходни образци, а ние, водещите, държахме на мелодичната българска музика (по възможност), съобразявайки се с вкуса и настроението на аудиторията.
С каква радост си купих първия в града портативен радиокасетофон „Саньо“ – струваше немалко пари, но беше удобен, ефектен и се работеше лесно с него. А Катя Мърова твърдеше, че в своето време – 60-70-те години, е мъкнела 5-килограмов ролков магнетофон по фабрики, села и паланки, за да си върши работата. Не съм забравил, че спазвахме неписаното, но утвърдено за радио правило, наречено „2 към 3“, т.е. две части текст + гласове от студиото или на запис, останалото – задължително музика, за разлика от днешни времена, когато това изобщо не влиза в практиката. В първите години на демокрацията с голяма любов правехме и рекламите – както сме умеели да ги стъкмяваме с наличната техника, но с идеята да има ефект от тях, за да дойдат поръчителите още веднъж.

Някои от тях още се пазят в Радиоцентъра на огромни лентови ролки, наричани на жаргон „тави“, но, за съжаление, някогашните машини – антики за възпроизвеждането им, отдавна не работят, за да ги чуем отново. За разлика обаче от унищожената архива – хиляди сценарии за радиопредавания от различни години, се пазят грамофонните плочи – истинска атракция за гостите на най-старото силистренско радио.
Според подаден за „Енциклопедия на област Силистра“ от мен текст: „Радиовъзел Силистра (Радиоцентър Силистра, Радиопрограма „Силистра“, Общинско кабелно Радио „Силистра) е местна кабелна радиостанция, създадена през 1949 г. отначало към общината. На първо време на практика иде реч за един високоговорител, монтиран на железен стълб в центъра на града, и за будка, откъдето се четат новините и съобщенията. Пръв говорител е Роза Милкова. През годините, освен гореспоменатите, като говорители, редактори и нещатни сътрудници са работили също Бояна Шандуркова (после кадър на РТВЦ Русе, където тон режисьор е Светлана Бъчварова – също силистренка родом), Андрей Андреев, много по-късно Милен Георгиев, Валентин Чернев – поет и вестникар – ръководител на Радиоцентъра от 2006 до 2010 г., Милен Милушев – в момента той е начело на звеното, ръководено от общината (от 2010 г. насам), Ирена Маркова и др.
Първата радиоточка в Силистра е монтирана в началото на 50-те години на 20-и век на ул. „Хаджи Димитър №26, личи от спомените на Йордан Енчев – ръководител на радиовъзела от 1964 до 2001 г. (преди него е Атанас Секуев). През годините радиовъзелът е към Министерство на съобщенията и съответните структури към него, по-късно към БТК, а години след 1990 г. преминава към община Силистра. В най-добрите си периоди в цялата област Силистра едночасовата му емисия е слушана чрез14 000 радиоточки във всички общини (без да са равномерно разпределени), предимно в административни сгради, но и в много частни домове, жилищни блокове и къщи.
Крайдунавска Добруджа има свой принос за радиото в ръководния му смисъл и на национално ниво: уникално е, че двама от неговите директори са силистренци от набор 1956 г. – Иван Обретенов и Валерий Тодоров, при това и двамата по род са от крайдунавското село Гарван. Силистренец е и Стоян Чешмеджиев, директор на Радио Варна и директор на БТА. За съжаление, по никакъв начин и тримата не бяха „използвани“ за модернизиране на базата на силистренските радиа – така радиоцентърът си остана на техническо ниво от преди 25 години (изключвам компютърните системи, закупени от общината, които вече също пораснаха на години).

В заключение едно лично впечатление: по принцип на съвременната журналистика й липсва ентусиазмът и романтизмът на работилите в тази сфера в миналото, но отсъстват също чувството за кауза и за отговорност пред публиката. Особено в условията на активност на социалните мрежи нашего брата започна да се губи, а и все по-трудно е да се отстоява мнение. Още повече в глобализиран свят, обсебен от противоречиви либерални ценности. Професията на журналиста няма свой ореол и по различни причини, включително субективно-поведенчески, не се радва на уважение.
Цензът вече не е условие да се работи в радио, вестник или телевизия. А хонорарът не е част от дневния „ред“ на обществото. Трудно осъществима е приемствеността между поколенията, а борбата за хляба е предварително изгубена, когато в условия на икономически колапс рекламата не е познато средство за инжектиране на медиите, за да съществуват и да се развиват. Извършването на журналистическа работа за медия „про боно“ (т.е. осъществяване на професионален ангажимент, извършен доброволно и без заплащане) е не само унизително, но и несериозно в 21-ия век.

Да не говорим, че професията изтъня откъм нравственост и обедня откъм духовност и финансово покритие – поне в регионите, а и в много софийски медии. За съжаление, излиня и журналистическата гилдия, защото вече почти няма щатове (напоследък доста често медиите са „уан мен шоу“). Накратко: картината на журналистиката е нещо различно от времето, когато моето поколение е навлизало в нейните дълбини, изпълнени с тайни „съкровища“ и явни достойнства, сред които престиж и занаятчийски възможности за справяне с потребностите на живота. Дано все още обаче песента „Без радио не мога!“ (естраден хит на Лили Иванова от края на 70-те години на миналия век) остане и занапред в ефира, което ще означава, че радиото го има и в бъдещето.

източник : Версинаж