Юбилеят на Йордан Георгиев, в съчетание с изложба, препълниха Художествената галерия (ВИДЕО)

82162804_2679038385681004_7534986840512659456_n


Художествена галерия Силистра. 15 януари. 12,12 ч. Откриване на изложбата с покани на хартиен носител, озаглавена „Поканата – памет и спомен“.Йордан Георгиев, инициатор:

Здравейте на всички, приели писменото или устно калесване да бъдем днес заедно на откриването на една уникална и първа по рода си изложба (общо 350 покани от над 100 институции, организации и личности), наречена

„Поканата – памет и спомен“

– дело на Художествена галерия Силистра и на Филателно дружество „Димитър Дончев“. Тя е осъществена с колекция, събирана 6,5 години в Областна администрация Силистра, допълнена от комплект с тематични сватбени покани от 40 години насам, предоставен от Калина Михайлова – учител, общественик и фолклорист от село Шуменци (60 покани), както и от други дарени екземпляри – сред тях и писателката Момка Чумпилева

Проявата бе уважена от представители на много институции (Областна администрация, Община Силистра – дирекция „Хуманитарни дейности“, представители на ОбС, ОДМВР, НЧ „Доростол“, Смесен хор „Седянка“, РЕКИЦ, ОИЦ, ДКТ, Руски клуб Силистра, Ротари клуб Силистра, ФД „Д. Дончев“, Филиал Силистра на РУ „А. Кънчев“, ОбС на БСП, СУ „Дръстър“, Клуб №3, Група „Добруджа“, Група „Златен клас“, Радио „Мелодия“, АРТ Силистра, ХГ Силистра и др.), от творци – художници, писатели и журналисти, приятели и колеги на инициатора. Сред многобройните подаръци – и специален екслибрис от художника Росен Лебедов.

Инициатор съм на тази изложба в знак на уважение към институции – организатори на събития от всякакъв характер, и към личности – най-често автори на художествени произведения в някоя от творческите сфери. Защото са спазили традицията на хартиен носител, оставящ следа, драсната във времето, да произведат естетически издържана покана, предизвикваща интерес към съответната публична изява.
По неписано правило в българската празнична традиция без покана се ходи на проява като днешната, на селски сбор, на имен ден и на хоро на мегдана – в името на хубавия повод общност или човек да бъдат уважени и поздравени по актуална за момента причина. А в миналото – и заради необходимостта хората да се видят, поздравят и почерпят – с каквото бог дал на трапезата. Тогава, а, надявам се, и днес – това е било и е най-важното – да здрависаш някого, да го потупаш приятелски по рамото, да му благодариш за възможността да бъдете заедно в един миг на тържество на духа, да вдигнете празнична наздравица и да се заредите с положителна енергия.

Ако му е писано – така казва мъдро народът, Човек, както и да живее – ще препуска през времето и пространството, и ще спира на определени юбилейни гари, за да преброи години, близки и приятели, победи и загуби, радости и разочарования, успехи и фалстартове на начинания, както и впечатления от живота.
И всичко това се случва, независимо дали си роден в махала в планината, в селце в равнината или в някой шумен град, в който си безименен и с много лица. Без значение дали семейството, в което си проплакал, е бедно или богато, а първият ти дом е бил край море или река. Дали също си намокрил първата си пелена в скромно бедуинско селище или в разкоша на пустинен оазис.

Важно е през годините да си срещал добри хора, които са ти били полезни, а ти на тях – благодарен за помощта да оцелееш в труден момент или да развиеш и надградиш дадените ти от природата качества. Необходимо е също да съхраниш в паметта на вечността най-съкровените си житейски моменти, за да ги споменаваш винаги, когато е необходимо. Така ще имаш под ръка набор от възможности да подчертаваш истинската си човечност.
Най-вече в случаи като днешния, в който навършвам една достолепна възраст, казват достойна само за отличниците. Слава Богу, в присъствието на моите родители и в компанията на хора, с които съм работил по различни проекти, както се изразяваме в началото на третото десетилетие на 21 в.; с други съм другарувал, с някои от Вас съм бил в обща компания или се е налагало да делим отговорност при подготовката и провеждането на различни публични събития. Разбира се, сред присъстващите са предишни и настоящи колеги, съратници от съвместни дела в различни години, представители на институции, повечето от които са обективирани в изложбата.
Благодаря на всички за съпричастността и уважението – повече към изложбата, която ще бъде съхранена и евентуално допълвана, отколкото към моята персона. Толкова скромна, че ще напомня как и в миналото съм бил в основата на други подобни изложби – за годишнина от журналистиката в България през 2010 г., заедно тогава със СБЖ; за годишнината на възстановената местна власт в съвременния й вид – още по-рано, както други, посветени на словесни и фото впечатления от Москва и Русия, от Китай и Южна Корея, за първите пет години на Ротари клуб Силистра и за всекидневието на кореспондента на централно медийно издание, какъвто бях близо 20 години. Събрал съм засега в три  книги живота на Силистра от 1980 година насам. 

Продължавам да трупам подходяща информация и в блога си, който съм нарекъл неслучййно Версинаж – защото приемам, че личният живот на всеки човек е само версия. Ще продължа да обогатявам колекцията от покани на хартиен носител, поне докато са все още част от нашето всекидневие. Смятам, че комбинацията между лична равносметка навръх своето 60-олетие и обществена активност е ценна придобивка както за мен самия, така и за нашите съграждани. Още веднъж благодаря на всички за присъствието. И – дай Боже всекиму сила, кураж, желание и възможност да реализира мечтите и намеренията си, за да останат в паметта на хората и на града!
Благодаря на приятеля Христо Христов – секретар на Филателно дружество Силистра, с когото от години тъкмим тази изложба, която вече е поканена да гостува на Шестия международен форум „Българско наследство“ в края на м. август в град Балчик. Миналата година вкл. с негово участие и на други автори – д-р Йордан Касабов, Снежанка Генчева и Анастасия Якова от Тутракан бе прощъпулникът на Крайдунавска Добруджа в петото юбилейно издание но форума – единствен по рода си в североизточна България.
Благодаря за домакинството на Художествена галерия Силистра, включително и за компромиса да впишем в атмосферата на произведенията на силистренските художници и труда на хартиен носител на стотици наши съграждани от област Силистра.
И тъй като утре – 16 януари, ръководителите на споменатия форум от емблематичния черноморски добруджански град Балчик – Маруся Костова п- директор на форума и гл. редактор на в. „Балчишки фотограф“, ще дойдат специално да видят изложбата, ще им предложа да приемат акценти от силистренски версинаж в своята програма, още повече, че тази година се навършват 80 г. от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България. С този патриотичен финал още веднъж Ви благодаря за уважението, което реализирате на практика с днешното си  присъствие.

източник на статията: Версинаж

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.