Вдъхновяващ пример : Силистренецът – ултрамаратонец Тодор Димитров (ИНТЕРВЮ)

Тодор Димитров ултрамаратонец Димитър пецов

автор: Димитър Пецов

Помислете си за хората, които биха могли да ви вдъхновят да постигнете високи цели в живота, да превъзмогнете себе си, дори в много трудни моменти и да продължите напред. Ето такъв вдъхновяващ пример може да бъде силистренецът-ултрамаратонец Тодор Димитров. Той пробяга това лято в Ню Йорк в най-дългото сертифицирано бягане в света разстоянието от 3 100 мили за 52 дни – по 100 км на ден – като преди това години наред е участвал успешно в подобни предизвикателства на други места. И продължава напред в нови маратони. Сега е отправил поглед и към родния си град, защото вярва, че и тук може да се създаде общност от сериозни бегачи.

Кое го мотивира да бяга?

Мотивира ме това, че ми е на първо място приятно. По този начин, освен всичко друго, инвестирам и в здравето си, намирам хубави приятели, освен старите свързани с бягането, преоткривам нови приятели, които се занимават с бягане. И най общо в тези три насоки.

Разкажи малко за последното ти бягане в Ню Йорк от 3 100 мили в маратона „Себенадминаване“?

На практика то не беше последното ми бягане, а едно от последните ми. Провежда се в Ню Йорк през последните 23 години, като е почти 5000 километра. 11 километра само не стигат, като обикновено бегачите ги добягват тези единадесет километра. Трудно е с две-три думи да се разкаже, но накратко: бягат се по близо сто километра на ден. Имаш срок от 52 дни, бягаш по 18 часа всеки ден, на бетон, при доста горещи условия в сравнение с всичко, което е в България, понеже там, освен че са по-високи температурите и влажността е много висока. Усещането е като в сауна.

Каква е целта? Да достигнеш финала?

Да, целта е да достигнеш финала, като ежедневно да минеш колкото се може повече километри. Като все пак се запазиш да си здрав, а не да отпаднеш в един момент.

Колко завършихте в крайна сметка?

Седем човека завършихме, като другите, които финишираха, бяха го завършвали предишни години, тоест само аз бях първа година. За тези 23 години са успели да го завършат четиридесет и четири човека. Аз съм четиридесет и четвъртия, който е успял да го завърши.

Как се подготвяш физически за едно такова състезание?

Физически няма как за няколко месеца или за една две години да се подготвиш. Години на ред се изисква бягане, общофизическа подготовка, разтягане, и въобще цялостно да си във общо физическо състояние да си добре, но и също да си минал подобни, не точно с тази дължина, но близки до това, съизмерими по дължина бягания. Например аз имам шестдневни 24 часови, 48 часови и т.н.

А как се подготвяш психически, как се настройваш за тези постижения?

За тези бягания по – важното от физическото е да си психологически готов. Настройвам се, както казах, чрез предишни по-продължителни бягания – многодневни. В началото ти е нехарактерно, когато започнеш въобще да бягаш – да избягаш един час, два часа, но вече като се насложи във времето виждаш, че е нещо нормално и до голяма степен ограниченията си ги слагаме ние в нашия ум. С годините са изграждани тия ограничения.

Ползваш ли някакъв екип от хора при тези състезания, който да ти помага или сам се справяш с организация, с всичко?

В повечето случаи съм сам когато ходя. Сега за Ню Йорк дойде един приятел с мене, който беше през цялото време там. Помогна ми доста, въпреки че не е бегач, но винаги възникват неща, с които, ако ти трябва да ги свършиш, трябва да спреш или да търсиш нещо, докато човек до тебе, дори да не е толкова запознат с бягането, с възстановяването, с масажите, пак може в известна степен да ти е полезен и определено доста ти помага. А особено екип ако имаш, знам че помага много. Но при мене никога не съм имал шанс да имам цялостен екип, както много от по известните бегачи го правят.

Предполагам, че това изисква много сериозно финансиране – освен границите в мисленето, финансовите ограничения как ги преодоляваш?
Намираш ли спонсори лесно, за да участваш?

Общо взето предните бягания, които са в рамките до 6 дена, почти изцяло аз съм си ги финансирал с малки изключения, че тук-таме са ми помагали близки приятели. Тук също така нямаше как да се справя, помагаха ми доста близки приятели, които в една или друга степен ми осигуриха или накакви екипи или козметика, някакви неща за възстановяване или ми помогнаха как да се случат нещата – маратонки, такива работи.

Има ли личности, които те вдъхновяват?

Всеки, който се е захванал с бягане, независимо дали има много големи резултати или поддържа това години наред, за мене е вдъхновяващо. Всеки мой приятел, който се занимава с бягане, деца, възрастни, наистина има хора, които на доста пределна възраст продължават да го правят, за мене са вдъхновяващи, които успяват да го съчетаят и с личен живот, и с работа… Всеки от тях е в някаква степен вдъхновяващ за мене.

Кои са ти любимите места за бягане в родния ти град Силистра?

В Силистра много обичам да бягам около крепостта Меджиди табия. Не само самите асфалтови пътища, но и също и пътеките, и пътищата по черно, които са наоколо към Памук кулак, в тази област, там като дете съм тренирал и ориентиране, така че припомням си нещо, с което съм се занимавал.

А в Силистра как виждаш нещата, какво може да се организира като бягане, като събитие?

За мен е много важно да се изгради едно бегаческо общество, да има ежеседмични занимания, както например тука е удобно в Дунавската градина да се направи някакво маршрутче. Да се правят примерно в събота едно полусъстезателно бягане – нещо от типа на 2 до 4 км. И да се прави през седмицата по едно бягане, например във вторник. Да си се събират хората и да успяват да потичат заедно. Дали било на стадиона, дали било в Дунавската градина, където е удобно за хората. Също много е удобно на Меджиди табия, но е малко по-далече. Могат да се съчетават нещата – в събота ако се прави някакво бързо бягане, може някакви стълби да се комбинират нагоре надолу през седмицата.

Ти съчиняваш и мисли, докато бягаш на маратоните, защо го правиш?

Не точно съчиняване, просто гледаш да изключиш мисленето. Защото ума е много силно наше средство, което може много да ни помогне в бягането, в дългите бягания, но също понякога може да ни пречи, като ни казва ти си уморен, като един вид предпазител, като бушон. И в такива случаи е добре да го изключиш. То е описано и в научните среди: както влезеш в един поток, който по някакъв начин те води, там много по-бързо минаваш през часовете, през пространството и много по лесно се случват нещата. През годините все по – лесно ми става да го контролирам този процес, но в началото е по – трудно.

А случвало ли ти се е да се откажеш от някое състезание, да не можеш да го довършиш по някаква причина?
Досега не ми се е случвало. Един път само ми се случи, на един от първите ми маратони, беше в Каварна и беше ми причерняло много, и бях си казал, че ще опитам да стигна само до четиридесетия километър, защото да не ме изнасят с линейка. Защото тоя ден имаше някакви слънчеви бури и много хора ги изнесоха с линейка – някъде една трета от състезателите. Беше ми причерняло много, но по някакъв начин един от състезателите ми даде някаква Кока-кола да пия и успях докрая да завърша, бягайки, не само да вървя.

Този спорт за индивидуалности ли е или за индивидуалисти – има ли конкуренция в тези състезания, как ти усещаш нещата?

Този спорт може да бъде за индивидуалности и отборно, така че всеки да намери своето място. Но в свръхдългите бягания определено не е добре да разчиташ на състезателния характер. Там основно борбата е със себе си. И така че гледаш другите по скоро ти да ги подкрепяш, защото в един момент, когато ти пък изпаднеш в някаква дупка, те пък те подкрепят. Определено в свръхдългите бягания, което съм забелязал, го няма чисто състезателния характер и както казах основното е себе си да преодолееш.

А какво би казал на хора, които нямат възможностите да бягат толкова много километри?

За всеки е индивидуално, но хубаво е да се движи човек, дори и само вървене да е, по възможност ежедневно да го прави, да поддържа нещо в себе си. Да не си казва: Днеска е лошо времето, спирам, няма да се занимавам! Няма лошо време, всеки ден можеш да се занимаваш! Дори и вкъщи, ако чак толкова пада градушка. Движението в крайна сметка ни поддържа до по-дълбока старост в някаква кондиция.

Какво ти е вдъхновяващото послание за силистренци?

В този древен град винаги е имало дух и хора, които са били за пример. Моето послание е: Движете се, движението е здраве!

Тодор Димитров
снимка : Димитър Пецов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.