Нас ще ни питате ли?

автор: Свилен Димитров
         
 Мисля си… дали една голяма част от българите не знаят, или не разбират, че след като гласуват за дадена партия, чрез държавната субсидия те дават пари от своя джоб на тази партия. Държавните субсидии се определят всяка година в държавния бюджет  и се отпускат на четири равни транша  към партии и коалиции, които отговарят на определени условия, а определените условия са да спечелят поне 1% от общия брой гласували. Днес депутатите решиха, че партиите и коалициите ще получат по 8 лева на глас за следващата 2020-та година. Което значи, че ГЕРБ ще получат над 9 милиона лева, БСП над 7, „патриотите“ над 2.5, ДПС също, а ВОЛЯ над 1 милион. Още няколко партийки, за които почти никой не е чувал, а гласувалите за тях има голяма вероятност вече да са им забравили името, също ще получат едни сериозни пари, които ще отидат незнайно по какви пътища. И това само за една година. Стана ли ви интересно за какво, аджеба, се използват партийните субсидии?
 Видяното до момента показва, че партиите харчат парите, получени от нас, за да прокарват идеите си, дали чрез рекламни материали, дали чрез поддържане на офиси и телевизии, дали чрез директно плащане на избиратели и симпатизанти – това няма значение. Факт е, че никой не пита НАС, избирателите – дали въобще искаме да даваме пари от джоба си, а какво остава да оказваме някакъв контрол, къде биват харчени те. Ще ви кажа какво мисля аз.

 Аз мисля, че ако искам да дам пари на партията, за която съм гласувал на изборите – ще давам членски внос, или пък дарение (имам право да дарявам до 10 000 лева всяка година). А какво, ако след като съм гласувал и съм видял че съм бил лъган и предизборните обещания нямат нищо общо с реалните действия на дадената партия? Аз вече не я подкрепям, но парите от моя джоб си текат по сметките на хората , които най-нагло са ме измамили. На практика аз финансирам измамници, за да могат следващия път да ме излъжат по-добре, че и други покрай мен. Значи господата „управляващи“ могат да си въртят задните части , накъдето духа вятъра, всеки ден, че и всеки час, но избирателят, който би трябвало да е истинския управляващ има право само на един избор – веднъж на четири години. След това – каквото кажат „господарите“. Ето това вече е порочна практика , която ни отдалечава от истинската демокрация, и с която никога няма да бъда съгласен. Аз не гласувам за господар, аз гласувам за служител!  
Какъв е изводът тук –  партийната субсидия подхранва желанието на партиите на ВСЯКА цена да печелят колкото се може повече гласове, дори с цената на престъпления, без в същото време да ги подтиква да се съобразяват с хората, които им плащат, защото финансите веднъж спечелени, няма как да бъдат спрени от гласоподавателя. Работата става следната – веднъж заявите ли да ходите на един ресторант, ще ходите там в продължение на четири години, въпреки че са започнали да ви лъжат в сметката, и че обслужването вече не струва. А какъв е стимулът на управителя да подобри обслужването, след като има осигурена клиентела за следващите четири години, и нито може да привлече нова, нито да изгуби старата?!
Абсурд? Не спете. Ядосайте се.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.