Силистра с място в 3-минутно видео за национални туристически дестинации (видео)

Силистра заема своето място в 3-минутно видео за национални туристически дестинации. Градът ни участва с 22 туристически обекта в мрежата „ЕДЕН-Дестинации“ :

Област Силистра е отлична туристическа дестинация – победител в Национален конкурс ЕДЕН 2009 на тема „Водата – извор на живот и благоденствие“ с проекта на Областна администрация, озаглавен „Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит”. Неговият екип представи проекта си в столицата на Европа – Брюксел, на проява в Европейския парламент през 2010 г. Преди това Силистра се класира и като един от подгласниците на победителя в Национален конкурс ЕДЕН 2007 на тема „Тракийския дух” с проект „Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис”. 
Кои са обектите, благодарение на които област Силистра е част от мрежата „ЕДЕН-дестинации“ с 22 места:

Кайнарджанска чешма, край която през 1774 г. е подписан историческият Кючук-кайнарджански мирен договор между Русия и Османската империя. Историята разказва, че преди да изпрати войските на война императрица Екатерина Велика заръчала на генерала не само да я зарадва с победа над османските войски, но когато дойде време да сключва мирния договор – да намери място, което има извор. Според легендата това се случва. На мястото на извора през 1862 год е построена чешма, от която блика изворна вода през шест чучура. От тогава до днес се вярва, че който пие от извора получава целувка от Екатерина Велика (паметникът, посветен на нея край изградения по проект Посетителски център край легендарната чешма е единствен в страната ). Екатерина е императрица на Русия от 1762 до 1796 година. Нейното управление, народът на Русия бележи като „Златен век”.  

Блатото с бели водни лилии край Малък Преславец в община Главиница е една от последните запазени влажни зони по българския бряг на р. Дунав. Птичето богатство на района наброява 147 вида, като гнездящи от тях са 82 вида Гордостта на блатото е голямото флористично богатство, съсредоточено на такава малка територия. Установени са около 180 вида висши растения. 

Аязмото до село Руйно в община Дулово е заредено с духа на легендарния светец Демир Баба (Железния баща), чието име се свързва с извличането на вода от земята. Мястото е символ на верска толерантност и разбирателство в Силистренския край, тъй като от години християни и мюсюлмани се събират, празнуват и правят курбани на това място. Съществува традиция по клоните на дърветата да се връзват парцалчета за здраве и късмет, както и да се извършва ритуално измиване. Наблизо има и следи скални манастири. 

Чешмата „Калимарица” се намира на брега на Дунава в с. Ветрен, община Силистра. Мястото е лесно достъпно. В далечни времена се заражда легенда за лековитата вода на река Калимарица. За манастира „Св. Марина”  в  община Тутракан сСтаро предание разказва, че в този район се е намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността – Паскалъка. До града е имало три манастира: другите два са били „Св. Никола” и „Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени при падането под османска власт в 14 в. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци. 

Обичаят „Пеперуда” (молебен за дъжд) е по вариант от община Алфатар. За провеждането му няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено през „петровия месец“ (втората половина на месец юни), когато времето се засушава. Обичаят е запазен и се изпълнява като туристическа атракция от възрастни жени.  

Рибарското селище на с. Гарван в община Ситово съществува от 1984 г. Намира се на километър 409, където и днес се развява българското знаме. Фургоните около 20. В момента 10 човека рибари разполагат с 15 лодки, като няколко от тях се използват само за разходки по реката. 

 „Вечно живият дух на тракийския бог Залмоксис” – дестинацията интегрира в себе си уникални тракийски култови паметници и  жива  тракийска културна традиция, съхранени до наши дни. Материалните паметници са комплекс от пет наблизо разположени скални светилища, оформени от траките през VІ-ІV в. пр. Хр. в чест на бог Залмоксис. Днес те са в живописна защитена местност „Малък Канагьол” в района на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. Съхранени са запазен интериор и екстериор от тракийската епоха. Откритите в тях археологически находки се съхраняват в Археологически музей Силистра. Тези паметници са в уникална връзка с жива културна традиция, изразена в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис/Кронос. 

 „Тракийски скален култов център до с. Стрелково“ с единствените досега безспорно документирани тракийски скални пещерни светилища в Добруджа и на север от Балкана – те са върху десния бряг на някогашната р. Табан. Формират култов комплекс от светилища, скални храмове, култови ниши, култови ями, култови площадки. Когато надзърнем във внушителните скални олтари на храмовете над реката,  подземните галерии и недостъпните карстови зали с изсечени олтарни ниши  неволно си спомняме за онзи древен тракийски мит за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката.

 „Скално светилище до с. Войново“ е най-северното светилище в скалния култов комплекс, разположено върху десния бряг на сухоречието Табан (обр. 1, 45), на 7 км. северно от по известното, наричано „Баджалията”. Вляво от изразително оформен от природата голям скален навес на недостъпна височина се намира естествена пещера със следи от изкуствена обработка, ориентирана на изток. В подножието й са открити фрагменти от тракийска керамика. В пещера до светилището през Средновековието старобългарски монах отшелник оформя през Х в. малък параклис и килия. Тук се слага началото на колония, включваща над 40 старобългарски скални манастири, скитове и килии, развивала се по съседното сухоречие Канагьол в региона на град Алфатар и на юг до с. Скала, Силистренско.

 Православна църква „Св. ап. петър и павел” в Силистра – паметник на културата, построен след Кримската война от зидари от водещата през Възраждането Дряновска архитектурна школа. Той е катедрален храм  на древнопросияла през IV в. Доростолска митрополия. Засега е единственият храм в България, в който освен образите на  доростолски мъченици, са изобразени всички раннохристиянски светци от българските земи. В храма се пазят частици от различни светци, вкл. на св. Дасий – дар от папа Йоан Павел Втори. На доростолските мъченици преди няколко години бе учреден специален празник през м. юли, осветена бе и икона в тяхна чест. 

Археологическа експозиция при Регионален исторически музей Силистра. Сградата, в която се помещава, e построена за банка през 1926 г. в стил „Бранковенеск“ (развит при управлението на княз Константин Бранковяну) и е върху руините на масивен римски езически храм от ІІ-ІІІ в. През 1984 г. е обявена за  паметник на културата, а през 1990 г. е преустроена в Археологически музей. В музея се съхраняват над 20 000 археологически паметници, някои от които като Трако-римската шлем маска от І в., часовник с образа на Орфей от ІІ в., Статуя на римлянка от ІІ в., римска колесница от ІІІ в., мечове и накити на знатен римски магистрат от ІІІ в., златен пръстен от гроба на светец мъченик от ІV в., златни накити на дръстърска диспотица от ХІV в., колекция от кръстове от Х в. от средновековния патриаршески храм – всички те да без аналог и имат изключителна художествена и историческа стойност. 

източник : Областна Администрация – Силистра

Leave a Reply