Силистренска акушерка с 40-годишен стаж стана на 90 г. (ИНТЕРВЮ)

автор на статията: Ирена Маркова – Общинско Кабелно Радио – „Силистра“

Повод за радост и гордост!

Навръх 90-годишния си рожден ден акушерката Тодорка Ангелова откровено за живота, професията и смисъла на съществуването ни

Тодорка АНГЕЛОВА: „За мен красотата на душата е най-важна!“

Уважаеми читатели, намираме се в дома на силистренката Тодорка Ангелова, акушерка по професия, която днес навършва 90 години. Ангелова ни посреща, както винаги усмихната и лъчезарна. Без грам позьорство и негативна мисъл. Домът й ухае на спокойствие, красота и удовлетворение.

Честит празник, г-жо Ангелова! Вашите приятелки вече са в дома ви, за да уважат вашия личен празник….Преди обяд дойдоха и акушерки от Многопрофилната болница за активно лечение в Силистра.

Благодаря ви! Да, съседки, приятелки и колежки.

Какво означава да навършиш 90 години?

Не усетих кога ги навърших! /смее се/ Много съм работила през живота си. 40 години имам стаж. Завършила съм Варненския акушерски институт през 1950г. Назначиха ме в с.Попина на 1 февруари 1951г. Там работих 3 години. Напуснах, заради детето си. Тогава имах отпуска само два месеца след раждане. През това време назначиха друга акушерка и на следващата година, като кандидатствах ми предложиха Бабук, Иширково, Искра. Аз избрах Бабук и две години работих там. От първи септември 1956 г., дойдох на работа силистренската болница. От тогава работих до 1990г., т.е 40 години стаж имам без 3 месеца.

Много са бебетата, които са минали през вашите ръце…..

Да, не съм ги броила. Много са! Като стана окръг Силистра имахме много раждания. Ние сме събирали в детска стая по четиридесет, четиридесет и няколко бебета. Сутрин ги къпехме в 4 часа, следобяд в 16 часа отново. Работила съм и в детска стая и в отделението и в родилна зала. Редувахме се по 6 месеца. Така ми е минал живота. 1978 година, края на октомври, заминах на работа в Либия. Там открихме българска болница на 90 км от Триполи. Там прекарах 3 години и два месеца. След това се завърнах в Силистра. 1975 г. минах на работа в Бърза помощ. Там бяхме четири акушерки за транспорт на родилки от селата. Случвало се е в линейката да ображдам.

Имали ли сте случаи, в които жени са споделяли с вас за това, че дълго време не са могли да имат дете?

Имахме кабинет по стерилитет. Д-р Обретенов го ръководеше и с него работеше колежката Дервишева, която почина.

Какво е било отношението на мъжете към жените в онези времена? Взаимоотношения мъж – жена….

И преди е имало и хубави семейства, както и насилие. Имаше случай, в който двойката иска момиче, обаче се раждат две момчета. Мъжът се сърди. Или обратното мъжът иска момиче, а се ражда момче. Сърди се на жена си…Много се налагаха свекър, свекърва. Много се намесваха в семейните отношения.

Много жени в днешно време се страхуват от остаряването. При вас имаше ли такъв момент?

Не, не съм се страхувала от старостта, защото знам, че това е физиологичен процес.

За красотата какво ще кажете?

За мен красотата на душата е най-важна! Може и да е по-грозничка някоя жена, но сърце и по душа да е добър човек. Да не се кара с колежки, с околните, с близките. Аз никога не съм се карала с хората. Колежките ми са днес в дома ми на моя празник. Със санитарка не съм се скарала. Когато работихме навремето, единствения най-важен инструмент за нас беше акушерската слушалка. В Бабук и Попина съм ображдала на газова печка. Нямаше ток, нямаше вода. В Попина в родилния дом имаше един кладенец, цялата махала идваха да вземат вода от този кладенец. Работихме с два кохера, една пинсета, една дървена слушалка, с която след всяка контракция слушахме детските тонове.

Какво е важно за едно продължително женско приятелство?

С жени не съм влизала в конфликт. Всички са ме уважавали, аз също тях.

Имали ли сте моменти, в които сте усещали самота?

Не! Аз не съм човек, който да скучае! Плета много хубави бебешки дрешки.

Не се поддавате на депресивни мисли….

Никога! Спокойно си гледам старините. Помагат ми внукът и внучката. Те плащат на жената, която се грижи за мен. От миналата година имам проблеми със здравето. Добри комшии имам, много ми помагат. Когато купихме къщата ни в Силистра, в района имаше богаташи. Тогава казах на мъжа ми: „Мъжо, къде сме попаднали тук, баш в хайлайфа. Аз с кога ще си комшулувам“. След това, като се опознахме много се разбирахме с всички комшии. Не мога да се оплача от отношение. Много приятелки също имам.

Каква е рецептата за дълголетие?

Ям си всичко. Не пуша, не пия. По половин чашка вино или биричка мога да изпия. Иначе други пороци нямам! /смее се/

Какво ще си пожелаете в днешния специален и празничен ден за вас?

Да съм здрава! Коленето ме болят, не мога да вървя. Имам жена, която се грижи за мен. Нямам от социални грижи помощ, защото от ТЕЛК имам 82% и нямам право на личен асистент. Но внуците ми плащат на жената, която се грижи 4 часа на ден за мен. Много съм доволна от нейната помощ. Ходим заедно до пазара, на аптеката, на лекар. И така….

Благодаря ви още веднъж! Бъдете здрава, все така жизнена и сърдечна! На 100 годишния ви юбилей, живот и здраве, бих дошла за интервю отново с удоволствие! Вие сте пример за сила, позитивизъм и всичко онова, което радва човешкото сърце!

/интервю на Ирена Маркова/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.