автор: Боян Симеонов
Ако отстъпим крачка-две назад и се опитаме да видим какво се случва в държавата, няма да е трудно да разберем целта на управляващите. Скоро главен прокурор ще стане човек с манталитет и външност на глиган, докато друго прасе – цивилизовано в своята розова медийна свинщина ще застане начело на КПКОЧИНАТА. От една страна ще имаме прокурор, който може да ви обвини в абсолютно всичко за едното нищо. И ако това не ви е достатъчно и ако по някаква отчаяна причина българското правосъдие все още се държи със зъби и нокти за принципите на правото, то председателя на КПКОЧИНАТА ще ви накара в последствие да съжалявате че сте се родили. Това е адска машина, предназначена да пречупи всеки, който дразни, „саботира“ или пречи на режима. Дами и господа, това е много, МНОГО голяма заплаха. Тази машина може да прегази всеки един от нас. Да унищожи живота ни – буквално. Както и на всички около нас. Би трябвало да отдадем заслуженото на архитектите, инженерите, действащите лица, кариеристите и подлизурковците приобщени към тази операция по създаването на репресивната машина. В условия на конституционна парламентарна демокрация това не е чак толкова лесна задача, колкото привидно изглежда. Отнема време, усилия, много пари, както и многоешалонна борба срещу свободомислещите хора – колкото и разнобойни да са те в своите политически възгледи. Тази машина, колкото тиранично и колосално да изглежда обаче, има един фатален недостатък – ЗАКЪСНЯ. Резултатите от последните избори показаха нещо много важно – обединение между хора с различни политически ориентации. Леви и десни, сини и червени, започнаха бавно, неотклонно и координирано да фокусират погледите си върху врагът в кошарата. Процесът на консолидацията е започнал, колкото и недъгав да е той. И тази репресивна машина, конструирана с цел да го спре, така както се прекъсват ферменталните процеси с консерванти /понеже е сезона на киселото зеле… закъсня. Осъзнавам своята незначителност като анализатор или коментатор на обществено политическите процеси в страната. Просто се доверявам на нюха си. А той ми казва, че много, много смърди. На страх и отчаяние.
