Поетът Недялко Йорданов репресиран от властите

За „небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата“ споделя Недялко Йорданов в страницата си във Фейсбук. Поетът блъснал през март с автомобила си възрастен човек на улицата в Бургас, завел го в болницата, пострадалият бил прегледан, главата му – зашита, а кракът – гипсиран, след което дал показания, че не желае да заведе дело срещу Йорданов. През септември обаче бил извикан за нови показания – вече не в качеството си на „свидетел“, а на „обвиняем“. И отбелязва, че всичко това се случва, защото защитил във Фейсбук единия си син – Асен Йорданов, собственик на разследващия сайт „Биволъ“, който иска да напусне България, докато другият му син – Недялко Недялков, собственик на сайта ПИК  – „френетично“ защитава избора на нов главен прокурор. 

„Научих от сигурно място, че действията на новата дознателка и местната прокурорка са продиктувани „отгоре“ – пише Йорданов. – Техни колеги бяха категорични, че тези жени никога не биха поели сами отговорност да търсят поводи и да повдигат обвинение, което няма реално основание. И то цели пет месеца след произшествието, изяснено и обявено за приключено.

Съвсем ясно беше, че Онези горе искат да ме сплашат в отговор на моето писмо във Фейсбук и очакват да почна да се моля да се прекрати делото и да им дължа вечна благодарност и покорност.“

Предлагаме ви пълния текст на Недялко Йорданов.

„Скъпи приятели,

Днес няма да има стихотворение, защото ми се иска да споделя най-после нещо, което ми тежи от доста време, но упорито се опитвах да не мисля за него. Дано имате търпение да изчетете всичко това, което ще ви напиша.

Не се обръщам директно към съответните органи, а така би трябвало, защото това засяга именно тях и главно Прокуратурата и Полицията в лицето на прокурорите Цацаров и Гешев, министъра на вътрешните работи Маринов и – вероятно – министър-председателя Борисов. Но съм убеден, че те ще прочетат това.

Случи се случайно на 26 март т. г. в 10,30 сутринта. Шофьор съм от 50 години, обиколил съм с колата си цяла България с моите рецитали, 30 години съм шофирал в гъсто населения център на София и нямам нито едно нарушение, да не говорим за пътно-транспортно произшествие. Бях с колата си в Бургас, отивах към гроба на баща ми – навършваха се 72 години от убийството му. Движех се по ул. „Ген. Гурко“ към бул. „Демокрация“ – и на кръстовището пред Трета поликлиника (не зная как се нарича сега) светна зеленият светофар за направо и наляво. Потеглих направо и после завих наляво, стигнах до пешеходната пътека, когато внезапно пред мен изневиделица сякаш изникна човек. Слава богу, имам светкавичен рефлекс и моментално натиснах спирачка. Човекът падна на земята и на главата си имаше кръв.

Тогава не се уплаших, имах чувството, че гледам някакъв филм. Веднага го качих в колата и тръгнахме към Спешна помощ в Окръжна болница. По пътя той ме заговори, оказа се, че е 87-годишен, с бастун, чувстваше се съвиновен. Разказа ми, че е вдовец от доста време и има само един син, който се грижи за него, но иначе си живее самостоятелно. Спомни си, че ме познава от онова време, когато работех в Бургаския театър и се тюхкаше как е могло да се случи това неприятно произшествие. Предложи ми да кажем, че е паднал сам. Разбира се, не приех такъв жест, заведох го в болницата, зашиха с няколко шева обелената кожа на главата и му сложиха лепенки. Аз, разбира се, разказах какво точно се е случило, съобщих на полицията мястото на произшествието и се върнах с колата там.

Чакахме, както е бил редът, около 3 часа с полицаите – добри момчета – да съставят протокол и да получат сведение от болницата по телефона има ли сътресение на мозъка. И да се направи скенер на главата. Не ми се разказва какво преживях през това време на чакане… Слава богу нищо такова нямаше! Оказа се, че трябва да се сложи гипс на крака му – което се записа като средна телесна повреда. Все пак оставиха го в болницата да преспи и там още същата вечер той е дал своите показания пред „дознателката“. Това понятие „дознателка“ научих тогава. Той твърдо е заявил без колебание, че няма никакви претенции към мен и е поискал случаят да бъде приключен. А на следващия ден аз също дадох показания пред същата дознателка, както е редът. Дознателката каза, че нашите показания са достатъчни и случаят наистина е приключен.

Изминаха цели пет месеца от тогава. Сприятелихме се с този мил старец. През цялото лято, когато бях в Бургас, си говорехме, ходих му на гости… Имахме общи теми. Включително „старчески“, защото бях претърпял операция на тазобедрената става и трудно се движех като него. Оказа се много симпатичен и обективен човек и непрекъснато повтаряше, че не съм виновен, че случилото се е „малкия дявол“, защото и двамата сме живи и здрави и нека го забравим. И наистина го забравихме. Но остана едно вярно приятелство с бай Калчо, който хвърли патериците и си пое като мене верния бастун.

И тук правя едно необходимо отклонение от този сюжет. И стигам до Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за прокурор Иван Гешев. Нямах никакво мнение за него и не беше моя работа кой ще стане Главен прокурор на републиката.

Но когато разбрах, че е почнала жестока и безмилостна разправа с големия ми син Асен, собственик на сайта „Биволъ“ и когато той след дълги разговори ми призна това и каза, че не вижда друго спасение освен да напусне България – не можах да остана безразличен към тази несправедливост и написах едно писмо във Фейсбук. Асен е заклет родолюбец, никога не е мислил да напуска родния си Бургас, камо ли България, а за да стигне до такава крайност, явно положението беше станало непоносимо, дори и за устойчива личност като него.

Може би сте чели това мое кратко писмо, защото видях, че има десетки хиляди лайкове и споделяния в трите ми страници. Ето го – с малки съкращения:

Скъпи приятели,
Извинете ме, че днес няма да публикувам стихотворение…
Времето в което живеем не е за поезия. Искам да споделя с вас своята тревога като човек и баща за съдбата на моя син Асен – собственик на сайта „Биволъ“Това, което се случва днес, през август 2019 година надхвърля всички възможни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за главен прокурор Гешев си позволи да обяви „Биволъ“ за поръчител на акцията за разкриване на личните данни на пет милиона българи от една компютърна фирма.
Тепърва ще стане ясно, че собственикът на „Бивол“ Асен Йорданов няма абсолютно нищо общо с въпросната фирма, но вече пресата на Делян Пеевски и съответно на Петю Блъсков му лепна етикета „рекетьор“.
Сега започват наказателни мерки срещу сайта и единствената фирма на съпругата му „Имидж едвъртайзинг“ от страна на прокуратурата и съдебните органи под формата на ревизии и финансови проверки години назад с цел да се унищожи напълно и без това останалата без почти никакви средства фирма.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават вече заплахи и предупреждения.
Съвсем възможно е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документация.
И това става днес, 30 години след толкова очакваната демокрация!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне срещу самите тях или са решили, както не веднъж през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се забрави, но важното е непокорният „Биволъ“ да бъде унищожен.
И не им пука за назряващия международен скандал…
Извинявайте, че днес вместо стихотворение четете всичко това…
Но в случая реагирам не само като баща, а и като гражданин на тази измъчена и болна държава, която носи вечното име България…

16 август 2019г.

Обърнете внимание на датата, защото само 25 дена след това последва небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата… Това до вчера не бях го споделил с никого, дори с Ивана и с малкия ми син Недялко, който почти фанатично тръгна публично да защитава каузата Гешев да бъде избран за главен прокурор. Не исках да му влияя и не му казах, защото уважавам правото на собствено мнение на двамата си сина.

На 9 септември т. г. – е написано съвсем ново „Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на лицето Недялко Асенов Йорданов“, подписано от прокурор Р. Ганева. Бях извикан от София в Бургас, за да ми бъде връчена призовка за повдигнато обвинение от страна на Прокуратурата.

Тогава разбрах, че точно по моя случай е сменена първоначалната дознателка, на която дадохме своите показания с бай Калчо в деня на произшествието и е назначена друга. Попитах новата дознателка за какво точно е това „Постановление за привличане на обвиняем“? Отговорът беше абсурден: „Няма да Ви кажа, като дойдете след три дена, ще го видите“. Отидох, разбира се, обзет не толкова от безпокойство, колкото от любопитство.

Попитах защо отново трябва давам показания, след като вече съм ги дал на 25 март и получих отговор, че тогава съм бил само „свидетел“, а сега съм вече „обвиняем“. На тръгване и подадох ръка за довиждане, но тя заяви, че е забранено да се ръкува с обвиняеми.

Прочетох Постановлението на прокуратурата и останах като гръмнат. В него никъде не се споменаваше, че потърпевшият е заявил недвусмислено, че няма никакви претенции към мен, че няма никакво намерение да води дело, да не говорим за това, че аз (обвиняемият) лично съм съобщил за произшествието в МВР и съм го завел веднага в Спешна помощ с колата си, както и, че поради бързия си рефлекс съм предотвратил друг много по-тежък изход.

Нещо повече – Прокуратурата изисква от мен като престъпник мярка за неотклонение „Подписка“, която предвижда, че нямам право да напускам града и ако я наруша следва принудително докарване или обявяване за издирване.

Скъпи приятели,

Преминал съм през невероятни и тежки катаклизми и изпитания от страна на властта през годините, още от най-ранно детство. Но такова нещо ми се случваше за пръв път в живота.

четете цялата статия на „Площад славейков“

снимка: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.