Оставката на България

автор: Боян Симеонов

Някак си се превърна в извратена мода през последните години да се искат оставки. Независимо дали оставката се иска чрез протест от улицата, чрез средствата за масова информация или от опозицията, ползата от искането на оставка на този или онзи не върши работа и не решава който и да било проблем. И ето защо. Някак си ние сме си внушили, че когато някой се оттегли от поста, който заема, така понася някаква отговорност. Газиш лука – трябва да си понесеш последствията. Логиката е фундаментално сбъркана обаче. В действителност подаването на оставка не е поемане на никаква отговорност, а БЯГСТВО от отговорност. Ако някой направи поразия най-лесно е да избяга и да се скрие. Отговорност е да признаеш вината си, да се извиниш на тези, на които си причинил щети, да ги възстановиш за своя сметка и да се поучиш от грешките си. Независимо от цената която трябва да платиш. Така се понася отговорност. И ако трябва да се задълбочим – няма такава класификация като „политическа отговорност“, „длъжностна отговорност“ и прочее. Отговорността винаги е ЛИЧНА. И може да се носи само от хора с достойнство и чест. Когато ни управляват хора, които нямат чест и достойнство, тогава и оставките няма да ви вършат работа. Затова и се дават толкова често. Поредният номенклатурчик, поредният самозабравил се подава оставка, мести си вещите от една канцелария в друга по същия коридор, на същата прогнилата администрация. А на нас остава единствено фалшивото удовлетворение, че нещо сме направили. След толкова оставки които искахме и получихме какво се промени? Нима властимащите осъзнаха грешките си? Нима поправиха стореното? Не. Няма и да го направят. По простата причина, че те не възприемат властта като дълг, а като завещана монархична даденост, самовъзпроизвеждаща се във всичките й форми и израждаща се с всеки изминал ден. Какъв е изходът от тази ситуация обаче? Терминалите на летищата? А къде е нашата отговорност? Нима властта тук и сега просто е паднала от небето и удобно се е настанила в трона си на господстваща недосегаемост? Кой позволи това? Кой е виновният? И кой може да поправи грешките си? Или вкупом да извикаме „ОСТАВКА“ на самите себе си, смятайки че така е най-удачно да избягаме от отговорностите си към България.

Leave a Reply