Подарената демокрация

Протести

автор: Боян Симеонов

Доколкото мога да разсъждавам, случващото се през последните не само месеци, ами и години, ме води до едно много тъжно заключение. Че българинът не желае демокрация. Преструва се, че я желае, но дотолкова, доколкото е нещо абстрактно, не особено добре разбрано, но е някак си модерно . Как работи и какви са принципите на демокрацията, сякаш убягва. И това не е свързано с начина по който живеем, а по-скоро с начина, по който сме възпитани и устроени. За това има много сериозни причини, най-фундаменталната от които е, че ние българите не сме извоювали демокрацията сами за себе си. Преди 30 години тя дойде отвън, с падането на Берлинската стена, разпадането на източния блок и процесите, които последваха в цяла Централна и Източна Европа. Разбира се, подухнати от вятъра на промяната, къде разбран къде не, ние решихме, че България трябва да се превърне в демократична държава. Но какво се разбираше тогава под демокрация? За повечето хора, демокрацията означаваше повече възможности – сиреч повече потребление, повече западен стил на живот. С дънки и маратонки, рок музика и бонбони „Ментос“. Блага, от които бяхме лишавани. Именно тази криворазбрана демокрация ни доведе до положението ни тук и сега. Демокрацията не гарантира по-добър живот сама по себе си. Тя единствено дава свобода на избор. Ни повече, ни по-малко. А как ще живеем, зависи от нашите действия. И тук се натъкваме на един страховит проблем, а именно – способни ли сме, ако зависи от самите нас, да живеем по-добре. Предполагам ви е до болка познато, как когато имаме някакъв проблем, обвиняваме държавата за него. Или пък Парламента, правителството, кмета… Дали са виновни? Да. Виновни са дотолкова, доколкото ние сами сме си причинили кьопава власт да управлява делата ни, със своята незаинтересованост, мързел, бездушие. Но да оставим клишетата настрана. Подарената демокрация на общество , неузряло за нея – е тегло. Ужасно тегло и мъка. Това е принудителна модернизация и зависи от интелигентността на народа, да успее да я асимилира и да се възползва от нея. Представете си да подарите на своята 80-годишна баба смартфон и да я накарате да го ползва. Да, той има огромни възможности, но те са далеч от нейните схващания. Точно същото е, когато стовариш демокрацията върху народ живял под диктат. Да повериш цялата отговорност на общество, което е свикнало държавният апарат да се грижи за него , не винаги е добра идея. Но така или иначе ни се случи. И така, както бабата не може да привикне към модернизацията и си търси радиоточката и телефона с шайба, така и българинът въздиша по онези времена, когато живота беше по-лесен и простичък. Трябва време, осъзнаване. Няма лесни пътища и преки пътеки. Трябва да се учим. Но чисто исторически, това е по-малката цена откъм кръв и революции. Но идва с лихвата на едно или две опропастени поколения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.