Флавий Аеций – „Последният римлянин“, е от Силистра.

emperor_constans_louvre_ma1021
Снимка: Уикипедия

Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуростор (Durostorum, днес Силистра) в провинция Долна Мизия. Син е на началника на конницата (magister equitum) Флавий Гауденций, представител на знатен местен род. Майка му е от знатно богато семейство от Италия.

Семейството на Гауденций се ползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий. Когато през 408 г. Хонорий убива предводителя на войската Стилихон, то вождът на вестготите Аларих I иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните са длъжни да платят дан и да разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните.

Впоследствие Аеций се жени за дъщерята на знатния гот Карпилион,[6] има от нея син Карпилион и достига до поста префект на императорската гвардия (comes domesticorum). През 423 г. умира император Хонорий. Властта в Равена (по това време столица на Римската империя) взема с поддръжката на пълководеца Кастин, началника на канцеларията на Йоан, който назначава Аеций за охрана на своя дворец (куропалат). Жени се за Пелагия, вдовицата на генерал Бонифаций и през 440 г. има с нея син Гауденций, който през 454 г. e сгоден за Плацидия, дъщерята на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия. Вероятно има и дъщеря, която се омъжва за Травстила.

Григорий Турский, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций:

„Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи.“

Източник: Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B9_%D0%90%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B9

Leave a Reply