Относно строителство на втори Дунав мост при Русе и отваряне на два сухопътни пропусквателни пункта Дата 08/06/2017 Стоян Мирчев

СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър,
на среща между премиера на Румъния Сорин Гриндяну и министър Захариева, е обсъждано изграждането на втори мост на Дунав при Русе, както и пускането в експлоатация на два нови пропускателни пункта на сухопътната граница, които са готови.
Въпросът ми е: от 1996 г. се водят разговори за създаване на Дунав мост и при Силистра. Актуалният документ за двете държави е Меморандум за разбирателство, подписан  2014 г. Съгласно този документ двете държави дават приоритет на два моста, като нови транспортни връзки – единият е при Никопол, другият е при Силистра.
От гледна точка на практическата реализация на идеята за нови мостове най-важен и незаобиколим момент е подписването на спогодба между двете държави. За тази цел трябва да се извърши сериозен процес на документиране.
Във връзка с това с Меморандума е създадена Българо-румънска работна група по въпросите на транспортната инфраструктура. Съгласно Меморандума, работата по тази група е към Министерството на транспорта и към Министерството на регионалното развитие.
Реализирането на идеята има един-единствен път – поредица от заседания на въпросната работна група, за която споменах, че трябва да е създадена, на която да бъдат изчистени всички моменти между двете държави.
Друго важно нещо за създаването на мост над река Дунав при Силистра е, че от българска страна не се оценява факта, че такъв мост на практика може да направи пристанище Варна важна входна артерия за Югоизточна Европа и за Централна Европа. Досега се оценява само връзката Лесово и Силистра, като транспортен коридор.
В тази връзка, с осъзнатата нужда от засилване на инфраструктурна свързаност между двете държави и проектите за изграждане на Дунав мост край Силистра, както изграденото КПП при община Кайнарджа, моля да ни отговорите: на какъв етап на реализация е проектът за Дунав мост – Силистра, и пускането на въпросния ГКПП при Кайнарджа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
За отговор, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев! В рамките на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион особено внимание се отделя на подобряването на мобилността и свързаността в региона.
Развитието на транспортната инфраструктура по Трансевропейски транспортен коридор № 7, а именно река Дунав, е една от целите на Дунавската стратегия, като конкретни усилия са насочени към подобрението на устойчивите видове транспорт.
Приоритетна област №1 на Плана за действие за осъществяване на Стратегията е формулирана като „Подобряване на мобилността и интермодалността”. Изграждането на мостове над река Дунав е сред основните форми за постигане на стратегическите цели по тази приоритетна област.
Във тази връзка между правителствата на България и Румъния, както споменахте, има подписан Меморандум за разбирателство за подобряване на корабоплаването в общия участък на река Дунав.
Една от заложените в този Меморандум мерки е проучване на възможността за изграждане на нови мостови връзки между България и Румъния. В рамките на проект SPATIAL – “Разработване на обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния район Румъния-България”, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013, е проведен първи етап на извършено предпроектно проучване, свързано с избирането на оптимален вариант за изграждане на нов мост над река Дунав за всяка една от следните локации: Оряхово – Бекет; Турну Мъгуреле – Никопол; Гюргево – Русе (втори мост над Русе), и Силистра – Кълъраш.
Като продължение на този първи етап от предпроектните проучвания, през месец октомври 2014 г. между правителствата на България и Румъния е подписан Меморандум за разбирателство, с който се създава Българско-румънска работна група по въпросите на транспортната инфраструктура. Тази група координира дейностите по преглеждане, актуализация и при необходимост извършване на проектни проучвания, оценяване на необходимите инвестиции, както и идентифициране на източници за финансиране, относно изграждането на нови мостови съоръжения над река Дунав при Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле.
За изграждането на тези съоръжения е необходим значителен финансов ресурс. Ограниченият бюджет на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния – България“ не позволява финансиране на съвместни проекти и дейности, свързани с горецитираните съоръжения. Реализацията им би могла да бъде осигурена след задълбочен икономически анализ, постигане на консенсус между България и Румъния за постигане на комплексната ефективност, като източници на финансиране ще се търсят по трансгранични програми, както и чрез публично-частно партньорство.
По отношение на отваряне на нови сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове трябва да отбележим, че завършването на пътните проекти за изграждане на ГКПП Липница-Кайнарджа и Добромир-Крушари, финансирани отново по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г., е отложено във връзка с необходимостта от финализиране на съответните съгласувателни процедури от румънска страна.
Ние сме готови с устройствените проекти, с общите устройствени планове за съответните площадки, инфраструктурата, линейната е изградена, и двата гранични контролно-пропускателни пункта са построени, споменах, и завършени още през 2014 г., но не са функциониращи поради изискване за налагащи се промени, а именно съответствие с определени правни стандарти от румънска страна. Подчертавам за втори път.
Комитетът за наблюдение на Програмата прие Решение № 98/02.02.2017 г., с което в срок до 31 декември 2018 г., в края на следващата година, водещите партньори трябва да представят доказателства, че проектите са функциониращи, да докажат устойчивостта на проектите, в противен случай средствата, платени по проектите, следва да се възстановят на Европейската комисия.
От румънска страна имаме уверението, че местните съвети на Липница и Добромир са приели решения за финализиране на необходимите процедурни изменения с цел пускане в експлоатация на граничните съоръжения.
Чрез съвместни усилия, добра координация и желание за съвместно сътрудничество, ще постигнем успешно завършване на проектите за изграждане на двете ГКПП-та. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Мирчев – за реплика, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Прочетохте голяма част от хронологията. Хронологията наистина е дълга, тя започва още 1996 г. Аз разбирам, че трябва да се оцени устойчивостта на Проекта, да се направят анализи, да се намери финансиране, разбирам, че за граничния контролно- пропускателен пункт от румънска страна е отложено отварянето му, но в изложението на въпроса си споменах, че трябва вече да има създадена работна група. Точно на такава работна група – между двете страни, задачата е да разрешава такъв тип проблеми.
За това моят въпрос е – защото без да започне работа тази работна група, то говоренето за Дунав мост и отварянето на контролно пропускателния пункт просто са общи приказки.
Затова имам конкретни, уточняващи въпроси: има ли определен състав на българо-румънската работна група по въпросите на транспортната инфраструктура? Има ли изготвени правила за работата и графика на срещата на работната група? Има ли проведени заседания въобще на тази работна група? МРРБ разглежда ли като приоритет връзката на моста Силистра – Кълъраш и пристанище Варна?
Ще Ви кажа защо е много важно за региона това нещо. Силистра е областта в България, където макроикономическите показателите са в най-тежко състояние от четири години насам. Тенденциите там са много негативни: демографската катастрофа е с изразени огромни размери, безработицата е голяма, най-нисък коефициент на заетост, най-нисък брутен вътрешен продукт, липса на публични частни инвестиции и инвеститори.
Всичко това води до обезлюдяване и въпросът ми е много важен – за моста, защото този мост ще е глътка въздух за икономиката и за хората там, защото Силистра е транспортно изолирана в най-североизточния край на България и тази изолираност й пречи, и създава огромни дисбаланси между териториите за цялата страна.
Приключвам.
Затова, господин Министър, моля Ви, отговорете ми на въпросите, които зададох за тази работна група и, ако до момента не е имала заседания, молбата ми е да ускорите и да започне най-накрая работа тази работна група между двете държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господа народни представители!
Ако не бъркам процедурата по въпроса с реплика, а не с доуточняващи въпроси, мисля, че това е характерно за питането, но това е между другото. Аз ще отговоря все пак на така поставените доуточняващи въпроси. Разбира се, че са важни и затова ще отговоря на тях.
Започвам от работната група. Преди две седмици щяхме да имаме посещение заедно с президента Радев и щяхме да бъдем част от делегация, и заедно с транспортния министър, именно по тези въпроси, но правителството в Румъния падна, тоест, нямаше с кого да се срещнем, както се казва. Така че сте прав, работната група трябваше да продължи съответно своята работа.
Устойчивостта, за която споменах, касаеше проектите по трансграничното сътрудничество по трансграничната програма България – Румъния и за изграждането съответно на ГКПП. И правилно отчетохте и разбрахте от отговора на въпроса, че наистина вината в случая не е българска, тъй като от наша страна всичко е организирано, уредено, точките за пресичане за изграждането на ГКПП-та са уточнени, и въпрос на форсиране на работата от страна на румънското правителство е да бъдат довършени самите съоръжения за гранично преминаване.
Относно Дунав мост 3 – факт е, че са разглеждани няколко варианта и аз споменах, кои са вариантите. Те са разглеждани на междуправителствено ниво и, разбира се, са разглеждани на вътрешно правителствено ниво в рамките на няколко правителства, предхождащи този кабинет. Изборът на вариант къде да бъде трети мост – било то втори при Русе, било то при Никопол – Турну Мъгуреле, Оряхово – Бекет или през Силистра – Кълъраш, е въпрос веднъж на договореност от румънска страна и, на второ място, респективно на наличие на адекватна финансово-икономическа, разбира се, социално-икономическа обосновка за региона.
Ако трябва да съм честен, Вие сгрешихте относно даването на информация за социално-икономическите характеристики на областите в България, но Силистра не изостава в степен, в която – и не е като показател за демографското и социално-икономическото развитие, като например област Видин, където беше добре между другото. Дунав мост е почти еднакъв, но област Видин, за съжаление, е най-изостаналата област.
За съжаление, колегата Попов си тръгна, но виждате какво стана с Дунав мост 2 – изграден именно между Видин и Калафат. Тоест, самото изграждане на мостово съоръжение над река Дунав не решава проблема със социално-икономическото развитие, ако не бъде осигурен адекватен хинтерланд – да го нарека малко по-общо, или малко по-необщо, адекватна свързаност на моста с останалата част на републиканската пътна мрежа.
Тоест какво представлява Дунав мост 2 при Видин (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), без наистина изграденото от двете страни на границата – не само от българска, но и от румънска, на минимум скоростен път, за да може наистина той да оползотвори своя и икономически, и социален потенциал. Благодаря.